Клайв Къслър - Медуза

– Какво беше твоето многообещаващо откритие, Док?

– Около година след като се прехвърлих в лабораторията на Боунфиш Кий, открихме рядък вид медуза, роднина на морската оса. Кръстихме я „синя медуза”, защото светеше изключително ярко, но това, което наистина ни изуми, беше отровата, която това същество отделяше.

– Защо, Док?

– Токсинът на медузата не убива, а обездвижва жертвите, за да ги изяде живи. Това не е изключение в природата. Паяците и осите обичат да имат винаги прясна закусчица.

Остин кимна в посока на аквариума с омари.

– Хората правят същото.

– Значи разбираш какво искам да кажа. Кравите и прасетата, които превръщаме в пържоли и свински котлети, получават по-добро медицинско обслужване от много хора. Дори тъпчем тези животни с антибиотици и други лекарства, за да бъдат възможно най-здрави, докато не дойде моментът да ги изядем.

– Не разбирам от животновъдство, Док. Накъде биеш?

– Отровата на синята медуза е най-сложното естествено произвеждано химическо вещество, което съм виждал. То изгражда стена, която държи патогените надалеч. Обречената жертва се радва на изключително добро здраве, докато чака да бъде погълната. – Кейн се надвеси над масата и снижи глас. – Представи си какво ще стане, ако успеем да разработим лекарство, което има същите защитни свойства.

Остин се замисли над думите на Кейн.

– Ще се получи универсално хапче – каза Кърт. – Едно време продавачите на змийско масло са го наричали панацея.

– Бинго! Само че този път не се добива от змии. Ние открихме чудотворно лекарство, което може да премахне едни от най-големите бичове на човечеството, болестите, причинени от вируси. Но то лекува не само настинки, но и рак.

– Тогава защо е цялата тази потайност? – попита Остин. – Ако хората разберат, че си открил панацея, ще издигнат статуи в твоя чест.

– По дяволите, Кърт, в началото решихме сами да се номинираме за Нобеловата награда за медицина. Но след първоначалната еуфория осъзнахме, че сме на път да отворим кутията на Пандора.

– Няма да получите любовни писма от фармацевтичните и застрахователните индустрии – каза Остин. – Но в дългосрочен план светът ще стане по-здрав.

– Точно тази дългосрочност ме притеснява – каза Кейн. – Да кажем, че дарим това хапче на света, без да искаме нищо в замяна и тази лесно достъпна панацея започне да се произвежда. Средната продължителност на живота ще се увеличи значително. Вместо шест милиарда души на планетата, ще имаме десет или дванайсет. Представи си как ще се отрази това на земята, водата, храната и енергийните ресурси.

– Ще започнат бунтове, войни, ще има свалени правителства и глад.

Кейн разтвори широко ръце.

– А сега си представи какво би станало, ако бяхме запазили откритието в тайна.

– Нищо не може да се пази вечно в тайна. Информацията ще изтече. Тези, които не са имали достъп до лекарството, ще намразят тези, които са имали. Хора с живото-застрашаващи заболявания ще започнат да тропат по вратите на градския съвет. Отново хаос!

– Научният борд стигна до същото заключение – каза Кейн. – Намираме се в безизходица. Затова изготвихме доклад, който предадохме на правителството. После се намеси съдбата. В Китай избухна епидемия от вирус тип инфлуенца, имащ потенциала да предизвика световна пандемия, която би убила милиони. И познай какво? Нашата откачена малка лаборатория държи ключа към лекарството.

– Синята медуза?

– Да.

– Това ли имаше предвид когато каза, че изследването може да засегне всеки човек на тази планета?

Кейн кимна.

– Оказва се, че нашите усилия са единствената надежда в борбата с това нещо – продължи той. – Правителството пое контрола над лабораторията, заключи вратите и започна да работи с китайските ръководители, за да държи изследването под похлупак, докато успеем да разработим синтезирана форма на веществото. Дори измислиха история за прикритие, а именно, че новият вирус е просто още една епидемия от ТОРС и следователно може да се контролира. Но не е. Това е мутирал щам, който е още по-смъртоносен от вируса, предизвикал пандемията от 1918 г. Тогава само за една година, той е убил милиони хора.

Остин подсвирна тихичко.

– Като се има предвид колко лесно се пътува днес от единия край на планетата до другия – каза той, – загиналите през 1918 г. ще са само капка в морето.

– Този път ще бъде цялото море, Кърт. Правителството засекрети откритията ни и направи всички работници в лабораторията държавни служители. Така, ако някой проговори, ще може да бъде съден за държавна измяна. Включиха в борда и хора от Белия дом и армията. После преместиха апаратурата и учените в една тайна подводна лаборатория.