Клайв Къслър - Медуза

– Защо не останахте на Боунфиш Кий? – попита Остин.

– Най-вече, защото е твърде близо до цивилизацията. Но имаше и практически причини. Искахме да бъдем близо до източника. Преди синята медуза обитаваше обширен район, но сега се намира главно в един изолиран дълбоководен каньон. А и беше важно да работим под карантина. Разработвахме усъвършенстван организъм, нещо като супермедуза – опасен хищник, който не би искал да откриеш в басейна си.

– Да не искаш да кажеш, че сте работили с опасни и мутирали форми на живот, Док?

– Горе-долу, да...

– Какво би станало, ако попаднат на свобода?

– Не се тревожи, няма опасност да изтребят океанската биомаса. Те не могат да се размножават и постепенно биха умрели. Взехме всички предпазни мерки по време на генетичните разработки, за да предотвратим възможна пролиферация.

– Въпреки това си играете с огъня, Док. Майката природа не обича да бъде засенчвана.

– Знам, знам! – рече Кейн припряно. – Но правителството оказа огромен натиск върху нас. Трябваше да извлечем по-големи количества от токсина, за да можем да проведем експериментите по синтезирането. Затова просто създадохме по-големи медузи. Усъвършенстваните създания се оказаха по-агресивни, а отровата, която произвеждаха, не можеше да се сравни с нищо.

– Преди да дойдеш на „Бийб”, ти си бил в Тихия океан – припомни Остин. – Там ли са разположили лабораторията?

– Да. По-точно в Микронезия. Правителството използва една подводна обсерватория, която се строеше по поръчка на флота. Наричаме я „Селенията на Дейви Джоунс”. Работих там, когато чух, че съм избран да се спусна с „Б3”. Проектът беше във финалната си фаза, затова оставих своята помощничка, доктор Луис Мичъл, да ръководи лабораторията и си взех отпуск. Останалото го знаеш.

– Само до момента, в който Бреговата охрана те взе от палубата на „Бийб”.

– С обаждането, което получих на кораба, ми съобщиха, че тайната лаборатория е изчезнала по същото време, в което беше нападната батисферата. Охранителният кораб, който я пазеше, е пострадал сериозно от ракета, изстреляна вероятно от подводница. Целият подводен комплекс от лаборатории и жилищни помещения, е изчезнал от дъното заедно с екипа от учени.

Остин погледна Кейн, сякаш го вижда за първи път.

– Ти си пълен с изненади, Док! – Ставрос се зададе от кухнята с две чинии в ръцете си. – Защо не ми разкажеш повече, докато опитваме разядките?

Докато хапваше от една питка, Кейн разказа на Остин за нападението над охраняващия кораб и описа следите, оставени на морското дъно. После го попита дали има някаква представа как може да бъде преместена подобна лаборатория. Остин обеща да се допита до Дзавала. После на свой ред зададе един въпрос.

– Докъде беше стигнало изследването, когато изчезна лабораторията?

– Успяхме да идентифицираме микроорганизмите, които произвеждат веществото в медузата. След този успех, бяхме на крачка от това да произведем големи количества от синтезираната версия. Щяхме да прескочим клиничните опити и да разчитаме на лабораторни тестове, и дори компютърни модели, докато го разпространяваме. Нямахме никакво време. Трябваше да осигурим лекарство, преди вирусът да излезе от границите на Китай и да се разпространи в други държави.

– Замислял ли си се кой може да стои зад изчезването на лабораторията? – попита Остин.

– От няколко дни не спирам да си задавам този въпрос. Единственото, което успях да постигна, е да получа главоболие.

– Спомена, че охранителният кораб е бил улучен от ракета, която най-вероятно е била изстреляна от подводница. Само правителство или голяма организация, биха могли да нападнат батисферата и да преместят лабораторията – каза Остин.

– И аз си мислех същото. А и изглежда, че само някое правителство може да оправи тази каша. Без лабораторията, ние сме беззащитни срещу пандемията. Вирусът се разпростира в Китай. След като достигне до градските зони, ще излезе извън пределите на страната.

– Флотът сигурно е изпратила кораби да я търсят – предположи Остин.

– Да, претърсват района. Но хората, които са извършили това, най-вероятно очакват този ход и ще направят нещо, за да им попречат. Човек от Белия дом каза на една от срещите на борда, че чул вицепрезидента Сандекър да те хвали и е видял какво си направил, когато батисферата паднала на дъното. Затова казах, че искам да те видя. И ето, че сме тук.

– Ето я и нашата вечеря – каза Остин.

Той поръча сухо бяло вино „Санторини” с рибата. През следващия половин час, Остин забавляваше Кейн с разкази за гмурканията си около гръцките острови и теории как Санторини всъщност е легендарната Атлантида. После бутна празната си чиния и поръча крем карамел и гъсто гръцко кафе.