Клайв Къслър - Медуза

– Винаги се вслушвам в съветите на професионалистите, Кейт.

Кейтлин сложи ръка на кобура си. Това беше инстинктивно движение сякаш се почувства застрашена.

– Това е добре, Джо, защото, доколкото познавам „Пирамид”, ти и Кърт вече сте техни мишени. И втория път няма да пропуснат.

На хиляди километри от Вирджиния, полковник Минг също говореше за „Пирамид Трейдинг”. Стройният сдържан мъж с гъста прошарена коса стоеше пред една полуразрушена сграда в бедняшки квартал на Шанхай. Някой се беше опитал да я изгори, но огнеборците бяха успели да попречат на пожара да се разпространи и го бяха угасили навреме.

Пушекът все още лютеше на очите на полковника, въпреки че седеше на няколкостотин метра от сградата. Той не искаше пепелта, летяща във въздуха, да изцапа изгладената му до съвършенство военна униформа. Дори и да искаше да се приближи, нямаше да успее заради десетките камиони за обеззаразяване и кордона от въоръжени полицаи.

Той се обърна към един представител на Министерството на здравеопазването, който го беше повикал.

– Не съм сигурен защо ме помолихте да дойда тук – каза Минг. – Изглежда, че ситуацията вече е овладяна. Не виждам нужда армията да контролира хората.

– Това не е обикновена сграда и пожарът не е случаен – отговори служителят, чието име беше Фонг. – Вътре са били правени някакви медицински опити.

– Доста необичайно място за подобна дейност. Сигурен ли сте?

Фонг кимна.

– Открихме множество хора, заключени в килии – каза той. – Били са оставени да изгорят, но за щастие, въпреки че бяха в тежко състояние, можеха да говорят. Казаха, че са били отвлечени и много други са били извеждани от килиите, без никой да ги види повече. Предполагаме, че са ги премествали в лаборатории и съдейки по оборудването, което открихме, са правили експерименти с тях.

– Какви експерименти, Фонг?

– Не знаем със сигурност, но открихме следи от вирусен щам, който притеснява нашето министерство. Той е същият, който предизвика епидемия в едно селище на север. Човекът, пренесъл заразата, беше от Шанхай.

– Интересно съвпадение – отбеляза Минг.

– Нещо повече, човекът е бил нает като охранител от „Пирамид Трейдинг”, чиято централа е тук, в града. Колкото и да не ви се вярва, тази сграда е притежание на „Пирамид”.

– Мисля, че знам накъде биеш с това, Фонг. Обществена тайна е, че армията поддържа верига публични домове в партньорство с „Пирамид”. Но не виждам връзката – каза той и махна с ръка.

– Разбирам, полковник, но вероятно ще искате да преразгледате партньорството си, когато ви кажа какво друго открихме в сградата: останките на десетки други човешки същества. Намираха се в един крематориум. Мисля, че са били използвани в експериментите.

Реакцията на Минг беше нещо средно между страх и погнуса. Страх от това името му да бъде свързано с „Пирамид” и погнуса от експериментите.

Той се загледа в сградата, опитвайки се напразно да си представи ужасите зад четирите ѝ стени.

– Много ви благодаря – каза той. – Ще проверя случая и ще взема необходимите мерки.

– Надявам се – отвърна Фонг. – Това не е добре за Китай. Отговорните трябва да си понесат последствията, но това трябва да стане без много шум.

– Напълно съм съгласен с вас, че трябва да запазим всичко в тайна – каза полковник Минг. – И мисля, че знам откъде да започна.

Дули Грийн вдигна поглед от извънбордовия мотор, който поправяше в края на кея и по лицето му се изписа широка усмивка, когато видя младата азиатка да се приближава към него.

– Добър ден, докторе – каза той. – Ще опитате да снимате онази розова птичка ли?

Доктор Лий потупа телеобектива на цифровия фотоапарат, който висеше на шията ѝ.

– Да, Дули. Знаеш колко искам да фотографирам онази прекрасна розова лопатарка.

– Лопатарките са доста срамежливи – каза той. – Каякът ви чака. Ще ви донеса оборудването.

Дули остави отвертката и извади едно гребло и спасителна жилетка от навеса. После двамата с Лий отидоха до плажа, където ги чакаше светлосин туристически каяк от фибростъкло. Носът му беше отчасти потопен във водата. Лий пъхна ръцете си в жилетката, закопча катарамите и намести стройното си тяло в лодката. Дули ѝ подаде греблото и избута каяка във водата.

– Докато се върнете, аз най-вероятно вече ще съм на континента, затова приберете оборудването в бараката. Успех с онази лопатарка – провикна се Дули. – И се пазете от дядо Алигатор.