Клайв Къслър - Медуза

Дули насочи лодката между дърветата. Каналът започна да се стеснява, докато накрая не свърши. Той изключи мотора и подаде един бинокъл на Гамей. Тя го вдигна до очите си и видя десетина бели и големи сини чапли, които газеха в плитчините в търсене на храна.

Дули посочи към един дървен кол, който стърчеше от водата на няколко метра от брега.

– Оттам тръгва пътеката, минаваща през целия остров. Дълга е само няколкостотин метра, а от другата страна има много добро място за риболов.

Дули включи двигателя, лодката бързо излезе от залива и се насочи към изхвърлената на брега яхта. После направи остър завой и пое обратно към Боунфиш Кий. Водната кула отново се показа и минути по-късно Дули намали скоростта и умело приближи лодката до кея. Гамей я върза с въжетата от носа и кърмата. После благодари на Дули и взе назаем карта на района с обяснението, че иска да види къде са били.

Тя се размина с доктор Лий, която беше тръгнала към кея за своята редовна разходка с каяк. Гамей ѝ махна приятелски и получи същия учтив поздрав като при първата им среща.

Гамей застана на върха на хълма, който се намираше над залива и внимателно изгледа как Лий отплава с каяка.

Пищната красота на острова не можеше да скрие от опитното око на Гамей, че всъщност той е доста занемарен. Мангровите дървета бяха полумъртви, а хълмовете още не бяха изсъхнали след урагана и отделяха миризма на гнило, която беше по-силна от аромата на цветята, и висеше над острова като невидима миазма.

Тя сбърчи нос.

„Това място понамирисва и то не само в преносния смисъл“ , помисли си Гамей.

Джо Дзавала седна зад волана на своя „Шевролет Корвет” модел 1961-а и полетя по междущатската магистрала 95 към Куантико, Вирджиния, с безопасните шестнайсет километра над ограничението. Покривът на кабриолета беше свален, мощният осемцилиндров двигател под капака мъркаше като тигър, компактдискът на Ана Габриел свиреше, вятърът развяваше тъмнокафявата му коса, НАМПД му плащаше заплатата и той отиваше да се срещне с една красива жена. Животът беше прекрасен.

На около шейсет километра югозападно от Вашингтон, той слезе от магистралата, пое по един сенчест път и продължи през район, в който се виждаха военна техника и сгради. Накрая стигна до контролен пункт, пазен от въоръжена охрана. Джо показа служебната си карта от НАМПД, а охраната провери името му в списъка с посетители. Пуснаха го и Джо продължи навътре, следвайки табелите, водещи към главната сграда на Академията на ФБР.

Оградено от сто петдесет и пет хектара гори, училището било построено през седемдесетте години на двайсети век в база на морската пехота по време на управлението на Джон Едгар Хувър. Комплексът, приличащ на университетско градче, се състоеше от двайсет и една сгради, боядисани в успокояващ меден цвят и свързани с мрежа от покрити със стъкло коридори.

Дзавала влезе през главния вход на основната сграда, мина покрай един бълбукащ фонтан и прекрачи прага на огромно предверие. Застана пред рецепцията и каза, че има среща с агент Кейтлин Лайънс. Той получи пропуск за посетители, който закачи на врата си. Една млада жена беше изпратена да го придружи през лабиринта от сгради и коридори. Джо чу суматоха, която звучеше като престрелка и разбра, че се намира близо до стрелбището. Жената го подкани да влезе и му посочи редица с кабинки.

– Номер десет – каза тя. – Ще ви чакам отвън. Тук е доста шумно. Не бързайте.

Дзавала ѝ благодари и взе чифт предпазни наушници от служителя. После отиде до кабинката и застана зад жената, която стреляше по нарисуван силует на мъж. Тя държеше пистолета с двете си ръце и бавно и методично пронизваше целта. Уцелваше я на места, които щяха да доведат до смърт, ако куршумите минавах през човешка плът вместо през хартия.

Дзавала нямаше никакво желание да стряска опитен агент на ФБР, докато държи пистолет в ръка. Той изчака търпеливо зад нея, докато тя не се обърна и не го видя. Жената го покани да влезе в кабината, после замени празния пълнител с пълен, подаде му пистолета и посочи мишената.

Оръжието „Валтер”, модел „ППК”, беше от любимите на Дзавала и дръжката пасна удобно в ръката му. Той го вдигна до нивото на очите, вдигна предпазителя и даде шест бързи изстрела. Всяко натискане на спусъка доведе до появяването на нова дупка в центъра на мишената, точно над сърцето. Той свали предпазителя и върна оръжието на жената. Тя натисна едно копче, което приближи мишената до кабината. После вкара пръст в една от дупките, които бяха пробили куршумите на Дзавала и каза нещо, което той не можа да чуе. Джо свали предпазни наушници и тя повтори.