Клайв Къслър - Медуза

Изглежда, че нейният въпрос завари Мейхю неподготвен. Той пусна лакътя на Гамей и инстинктивно погледна към една врата към друга част от лабораторията.

– Медузи? Ами...

Мейхю може да беше учен, доказал своя професионализъм, но беше истински аматьор в изкуството да шикалкавиш. Очите на Гамей проследиха неволния му поглед и му пусна възможно най-чаровната си усмивка. Хващайки го за ръката, тя го поведе към вратата.

– Обзалагам се, че сте забравили – каза тя.

– Не е това – отвърна той. – Просто... Не обичаме да ги безпокоим. – Той омекваше под нейния неумолим поглед. – Е, предполагам, че няма да им стане нищо.

Той отвори вратата и подкани Гамей да влезе в стая, която беше напълно тъмна, с изключение на светлината, струяща от един аквариум, широк метър и двайсет и висок два и четирийсет.

Пулсиращата синя светлина идваше от около дванайсетина медузи, всяка с големината на зелка. Те не спираха да се движат, като преминаваха от дъното към повърхността на водата в аквариума, в нежен и хипнотизиращ подводен танц.

Една фигура, качена на стълба, се беше надвесила над отвора на резервоара и се обърна, за да види кой я прекъсва. Неземната светлина освети лицето на токсиколога, доктор Бенет. Тя отвори уста от изненада.

– Доктор Мейхю, не очаквах...

– Аз настоях доктор Мейхю да ми покаже тази част от лабораторията – обясни Гамей. – Надявам се, че не ви прекъсвам.

Бенет погледна към Мейхю, който кимна.

– Съвсем не – каза Бенет с колеблива усмивка. Тя размахваше мрежичка с дълга дръжка в ръката си. – Тази процедура не е никак лесна.

Погледът на Гамей се спря върху защитните ръкавици, прозрачната пластмасова маска и гумения гащеризон на Бенет, а после и върху трептящите, почти кубични форми на медузите и техния странен акробатичен танц. Тънки пипала бяха закачени за ефирни ресни, които ограждаха всяко от прозрачните същества. Тяхната биолуминесценция беше толкова силна, че можеше да се чете книга на нея.

– За всичките си години на гмуркане – каза Гамей, – не съм виждала нищо по-красиво!

– И по-смъртоносно – добави Мейхю, който беше застанал зад нея. – Медузите в този аквариум произвеждат отрова, която може да накара дори кобра да се засрами.

Гамей порови в паметта си.

– Това са Кубомедузи, нали? – попита тя.

– Точно така. Chironex fleckeri, или морска оса. Има близо сто регистрирани смъртни случая от нейното ужилване, което може да убие човек за по-малко от три минути. Предлагам да се дръпнем и да оставим доктор Бенет да работи.

Токсикологът пусна маската пред лицето си и потопи мрежичката в аквариума.

Гамей се изненада, като видя, че медузите не се изплашиха от мрежата, а се струпаха около нея, което улесни хващането на една от тях и прехвърлянето ѝ в стъкленица. Междувременно, цветът на медузата потъмня и пулсирането зачести, сякаш беше раздразнена.

– Никога досега не съм виждала медуза да реагира така – каза Гамей. – Обикновено се опитват да избегнат всяка заплаха.

– Медузите са хищници – каза Мейхю, – но повечето видове просто се носят по течението, надявайки се жертвите им да попаднат в обсега им предимно случайно. Окото на медузата е по-добре развито, което означава, че тя по-скоро вижда , отколкото усеща плячката си. Но като добавим и способността ѝ да се придвижва чрез изтласкване, тя спокойно може да преследва набелязаната цел.

Бавно поклащайки глава, Гамей каза:

– Не съм сигурна, че разбирам. Казахте „повечето видове”. Нали това са Кубомедузи?

Доктор Мейхю осъзна, че е каза повече, отколкото е искал.

– Преди малко допуснах грешка – каза той. – Всъщност, това е близка роднина на морската оса, но по-добре развита и агресивна.

– Не съм виждала морска оса с такъв цвят – каза тя.

– Аз също. Обсъдихме всякакви интересни имена, преди да се спрем на „синя медуза”.

– Какъв е техният фармацевтичен потенциал?

– Все още сме на ранен етап от изследването, но веществото, което отделят, е много по-сложно от всичко, което сме срещали. Експериментирането с това деликатно създание е като да яздиш див жребец.

– Невероятно! – каза Гамей.

Мейхю погледна часовника си.

– Благодаря ви, доктор Бенет – каза той. – Ще ви оставим насаме с отровния ви приятел.

Гамей не се противи, когато Мейхю я поведе към изхода. Той ѝ показа някои от видовете, върху които работят, а после двамата излязоха от сградата и повървяха до още една тухлена постройка.

В тази лаборатория имаше по-малко аквариуми. Океанолозите обичат да разграничават мокрите лаборатории, в които се помещават и подготвят видовете, и сухите , където се намират компютрите и другите чувствителни инструменти за анализиране. Мейхю обясни, че тази е и двете. Във водната част се отделяха химическите вещества и се комбинираха с вируси или бактерии, за да се провери каква би била реакцията.