Клайв Къслър - Медуза

– Как се чувства Дзавала след преживяното?

– Джо е добре, адмирале.

– Радвам се. Ако Дзавала беше гушнал букета, половината от жените във Вашингтон щяха да потънат в траур и щеше да се наложи да затворим целия проклет град... А и това нападение над „Бийб”... Шокиращо! Цяло чудо е, че никой не е пострадал. Някакъв напредък?

– Мислим, че има китайска връзка – каза Остин. – Апаратът, който нападна мен и „Б3”, е от същия модел, използван от една китайска риболовна фирма. Тя, от своя страна, е част от международна търговска компания, наречена „Пирамид Трейдинг”. Мъжете, които нападнаха кораба, носеха китайски оръжия и бяха азиатци. Дзавала ще провери възможна връзка с организираната престъпност. Аз пък ще говоря с полицията в Бермуда, за да видя дали тяхното разследване не е открило нещо, което да ни бъде от полза. Смятаме, че работата на доктор Кейн е ключът към всичко. Гамей отиде на Боунфиш Кий, за да провери лабораторията.

Сандекър се засмя тихичко.

– Не знам как е успяла да проникне там, но едва ли ще научи нещо. Работата им е строго секретна.

– Изглежда знаете какво се върши на острова.

– Повече, отколкото ми се иска. Това е само част от нещо голямо, Кърт, и ние трябва да действаме бързо. Ситуацията достигна критичната си точка. В момента уреждам среща, на която ще ви обясним всичко. Ще ти се обадя след час, така че бъди готов. Междувременно си приготви багажа.

– Все още не съм го разопаковал.

– Чудесно! Двамата с Джо ще трябва да тръгнете възможно най-скоро. Все още изглаждам детайлите, но сега нямам време да ти обяснявам. Не вярвай на никого, който ти казва, че работата на вицепризидента е само да ходи по коктейли.

Сандекър затвори, без да каже нито дума повече. Остин гледа в слушалката в ръката си известно време. Но после загърби спекулативните мисли и се потопи в папката на бюрото си. Не му отне много време да научи, че „Пирамид” не е обикновена корпорация.

14Да, господин Дзавала. (исп.) – Бел. прев.

Тънки снопове слънчева светлина събудиха Гамей в ранни зори. Тя се измъкна от леглото и облече къси гащета за бягане, потник и маратонки и излезе тихичко през вратата към верандата. Направи няколко упражнения за загрявка, заобиколи бунгалото и затича – първо бавно, но постепенно ускори темпото.

Мидените черупки под краката ѝ скърцаха, но Гамей тичаше с атлетична грациозност. Леките ѝ, пестеливи движения подсказваха, че ако някога се прероди, ще бъде гепард. Тя тичаше всяка сутрин – навик, който ѝ остана от дните ѝ на мъжкарана, когато се мотаеше по улиците на Расин с банда момчета.

Гамей чу стъпки и се обърна. Доктор Мейхю се приближаваше зад гърба ѝ.

Той настигна Гамей и затича до нея.

– Добро утро, доктор Траут! – каза той запъхтян. – Наслаждавате ли се на тичането?

– Да, много, благодаря ви!

– Радвам се! – Той закачи дежурната си усмивка. – Ще се видим на закуска.

Мейхю ускори темпото, изпревари Гамей и изчезна зад един завой.

Пословичната влажност във Флорида скоро измести утринната свежест и Гамей се върна в стаята си, мокра от пот. Тя си взе душ и облече чисти къси панталони, потник и сандали. После последва шума от гласове до столовата.

Доктор Мейхю махна на Гамей да седне при него и колегите му, с които се беше запознала предишната вечер. Всички на масата си бяха поръчали омлет с френско сирене и домати. Беше приготвен съвършено и поднесен с домашно приготвен овесен хляб.

Забелязвайки задоволството на Гамей, Мейхю каза:

– Храната тук е една от привилегиите, за които настояхме, преди да се съгласим да бъдем изоставени на Боунфиш Кий.

Той допи кафето си и избърса устата си със салфетка. После се пресегна под стола си и подаде на Гамей пластмасова торба с чиста лабораторна престилка.

– Готова ли сте за обиколката, доктор Траут?

Гамей се изправи и облече дрехата.

– Стига и вие да сте, доктор Мейхю.

Той отговори с неизбежната си дежурна усмивка.

– Последвайте ме!

Двамата тръгнаха по една немаркирана пътека от мидени черупки в посока обратна на главната алея и не след дълго стигнаха до едноетажна тухлена сграда, боядисана в светлозелено. Въздухът вибрираше от бръмченето на невидими електрически мотори.

– В тази сграда се прави култивиране на ресурси – обясни Мейхю. – Може да прилича на гараж, но лабораторията, която се помещава вътре, е една от водещите в сферата на биомедицината.

В слабо осветената сграда имаше десетки големи, светли аквариуми. Двама техници с бели престилки и с папки с листове, обикаляха от аквариум на аквариум. Те не обърнаха особено внимание на новодошлите, а само им махнаха любезно. Във въздуха се носеше влажна миризма на риба.