Клайв Къслър - Медуза

Стените бяха покрити с рафтове, на които беше подредил колекцията си от книги по философия. Остин обичаше да чете старите мислители заради тяхната мъдрост и защото текстовете им му даваха моралната котва, която му пречеше да се понесе по течението. Мъжете на „Бийб” не бяха първите, които се наложи да убие. За жалост нямаше и да са последните.

Над камината имаше чифт пистолети за дуел, част от колекция, която той считаше за най-големия си порок. Остин се възхищаваше на пистолетите заради техническите нововъведения, но те му напомняха и за ролята, която късметът играе в ситуации на живот и смърт.

Той извади една плоча на Майлс Дейвис от също толкова голямата си колекция с джаз и я постави върху грамофона. После се отпусна стола си и се заслуша. След като се поотмори, той изпука пръстите си и започна да пише. Искаше да завърши първата част от доклада си за нападението върху „Б3”, докато детайлите бяха все още свежи в паметта му.

Малко след полунощ, Остин се пъхна в леглото, високо в кулата на къщата. Събуди се свеж около седем часа сутринта. Направи си кана ямайско кафе и изпече един замразен геврек, който откри в полупразния хладилник. Възстановил силите си, той се върна към доклада.

Направи изненадващо малко промени. След като го прочете набързо, той го изпрати по електронната поща до директора на НАМПД, Дърк Пит.

Остин реши да възнагради усиления си труд с гребане по река Потомак. Това беше основното упражнение, което правеше, когато си е у дома, и благодарение на което мускулната маса на и без това широките му рамене сериозно нарастна. Остин измъкна олекотения си спортен каяк от хангара под къщата.

Докато каякът се плъзгаше по повърхността на водата, отмерените силни загребвания и красотата на реката успокоиха мислите му. Щом подреди целия безпорядък в главата си – саботажът над „Б3”, битката с робота и нощното нападение над „Бийб” – Остин нямаше съмнение, че първоначалното му предположение, че някой иска да убие Макс Кейн и е готов на всичко, за да го направи, е абсолютно вярно.

След гребането, Остин прибра каяка, взе си душ, за да отмие потта от тялото си, обръсна се и се обади на Пол Траут.

Траут му каза, че Гамей е отпътувала за Боунфиш Кий преди ден и че е получил гласово съобщение от нея, потвърждаващо, че е пристигнала, но все още не са говорили.

Остин му разказа набързо за нападението над батисферата.

– Сега вече знам защо си казал на Гамей, че спускането е било запомнящо се – каза Траут. – Какво ще правим сега?

– Надявам се, че Гамей ще разбере нещо за доктор Кейн. Сега той е главната ни следа. Двамата с Джо ще се чуем, за да обсъдим следващите действия.

Остин увери Траут, че ще го държи в течение и после изпече още един геврек, за да си направи сандвич с риба тон. Изяде сандвича в кухнята, спомняйки си с копнеж за прекрасните ястия, които беше ял в различни столици по света. В този момент телефонът му започна да вибрира.

Той погледна екрана, за да види кой го търси. После натисна копчето на високоговорителя и каза:

– Здравей, Джо, тъкмо щях да ти се обадя.

Дзавала премина направо към въпроса.

– Можеш ли да дойдеш веднага? – попита той.

– В черното тефтерче на Дзавала има повече женски номера, отколкото в телефонния указател на града, така че съм сигурен, че не си самотен. Какво става?

– Искам да ти покажа нещо.

Остин отбеляза нотката на вълнение в гласа на Дзавала, който по принцип говореше спокойно.

– Ще се видим след час – каза Остин.

Когато работеше в морето, Кърт обикновено се обличаше с хавайска риза, къси панталони и сандали. Промяната от морско в земно същество винаги го шокираше. Струваше му се, че обувките са менгемета, захапали стъпалата му, краката му са затворници в памучните панталони, а яката на официалната му синя риза го души. Когато обличаше синьото ленено сако, той категорично отказваше да сложи вратовръзка. Имаше чувството, че тя е примка около мускулестия му врат.

За разлика от Дърк Пит, който колекционираше автомобили и изглежда, че имаше по един за всеки случай, Остин влагаше страстта си в своите старинни пистолети за дуел и караше тюркоазен „Джип Чероки” от автопарка на НАМПД.

Градският трафик беше ужасен, но Остин познаваше преките пътища и по-малко от час след обаждането на Джо, той спря пред една малка сграда в Арлингтън.

Кърт застана на предната врата на бившата библиотека, въведе кода в електронното табло и влезе в главното жилищно ниво. Пространството, в което навремето е имало лавици с книги, сега приличаше на вътрешността на кирпичена сграда в Санта Фе. Подовете бяха покрити с червени мексикански плочки, вратите бяха сводести, а в ниши в стените бяха изложени цветни предмети на художествените занаяти, които Дзавала беше събирал по време на пътуванията си до своя наследствен дом в Моралес. Неговият баща, който беше опитен дърводелец, му беше изработил мебели с прекрасни орнаменти.