Клайв Къслър - Медуза

– Доктор Морган-Траут, предполагам – каза той, усмихвайки се бързо и отмерено. – Аз съм доктор Чарлс Мейхю и отговарям за тази лудница, докато доктор Кейн отсъства.

Гамей предположи, че Мейхю е наблюдавал пристигането ѝ от сградата. Тя се усмихна.

– Благодаря ви, че ме приехте на острова.

– За нас е удоволствие – отговори Мейхю. – Нямате представа колко се зарадвахме да научим, че НАМПД е поканила доктор Кейн да се гмурне с батисферата. Гледах как се спуска. Жалко, че телевизионното излъчване беше прекъснато.

– Дали ще имам възможност да се запозная с доктор Кейн? – попита Гамей.

– В момента работи извън лабораторията – каза Мейхю. – Ще ви покажа стаята ви.

Двамата се качиха до верандата и преминаха през двойните врати към предверие, чиито стени бяха облицовани с дърво. След него се намираше просторна, светла трапезария с ратанови столове и маса от тъмно дърво. От трите страни се виждаха огромни прозорци. Точно до трапезарията имаше една по-малка стая, която всички наричаха „Доларовия бар”. Името беше останало от дните, в които гостите се подписвали на банкноти от един долар и са ги закачали на стената. Мейхю обясни, че парите били отнесени от урагана.

Стаята на Гамей беше надолу по коридора, на няколко стъпки от бара. Въпреки твърдението на Мейхю, че всички стаи били заети до пръсване, Гамей беше единственият гост в къщата. Простичката стая имаше дървени стени, старо легло с метална рамка и дрешник. През втора врата се излизаше на веранда, която предлагаше гледка към водата през палмите. Гамей остави сака си на леглото.

– „Щастливият час“ в „Доларовия бар” започва в пет часа – каза Мейхю. – Чувствайте се като у дома си. Ако пожелаете да се разходите, островът предлага много живописни пътеки. Няколко зони са с ограничен достъп, за да се предотврати външно заразяване, но те са ясно отбелязани.

Мейхю се отдалечи със своята подскачаща походка. Гамей отвори капака на мобилния си телефон, за да съобщи на Пол, че е пристигнала, но си спомни думите на Дули, че покритие има само от върха на водната кула.

Тя тръгна по една пътека от начупени мидени черупки, минаваща покрай няколко малки бунгала и стигна до кулата. След като се качи на най-горната платформа, видя, че има сигнал, но се поколеба. Пол най-вероятно беше в семинар и тя не посмя да го прекъсне отново. Прибра телефона в джоба си.

Гамей се наслади на прекрасната гледка от кулата. Дългият, тесен остров имаше формата на смачкана круша. Беше един от групата мангрови острови, които погледнати от въздуха, приличаха на разхвърляни във водата парцали.

Гамей се спусна от кулата и вървя, докато не стигна до плетеница от мангрови дървета, пред която свършваше пътеката. Тя се обърна и обходи мрежата от пътеки на острова, преди да се върне в стаята си. След една освежителна дрямка, Гамей се изкъпа и тъкмо излизаше от банята, когато чу смях. „Щастливият час“ беше започнал.

Гамей облече къси бели панталонки, светлозелена памучна тениска, която подчертаваше тъмночервената ѝ, събрана на кок коса и отиде в „Доларовия бар”. Около дванайсетина души в бели престилки седяха на бара или на масите. Разговорите почти секнаха при нейното влизане като в сцена от стар уестърн, в който стрелецът отваря летящите врати на кръчмата.

Доктор Мейхю стана от една маса в ъгъла, приближи се до бара и поздрави Гамей с бърза усмивка.

– Какво ще пиете, доктор Траут? – попита той.

– Един „Гибсън“ ще ми се отрази добре – отговори тя.

– Чист или с лед?

– Чист, моля!

Мейхю предаде поръчката на бармана – мускулест млад мъж с къса военна прическа. Той разклати джина, изсипа го в чаша и набучи три лукчета на клечка за зъби.

Мейхю покани Гамей на своята маса в ъгъла. Той ѝ дръпна един стол и я представи на четиримата, които седяха около масата, обяснявайки ѝ, че всички те са част от екипа за развитие на центъра.

Единствената жена на масата имаше къса коса, а красивото ѝ лице беше по-скоро момчешко, отколкото женско. Дори Бенет се представи и каза, че е токсиколог. Тя пиеше „Май-тай“ във висока чаша.

– Какво ви води на острова на доктор Моро? – попита жената.

– Чух за този прекрасен бар. – Гамей огледа голите стени и добави с равен тон: – Изглежда, че тук вече не се закачат банкноти.

Около масата се разнесе смях.

– Жена учен, която има и чувство за хумор – отбеляза Айзък Клейн, химик.

– Доктор Клейн, да не намеквате, че аз нямам чувство за хумор? – попита доктор Бенет. – Намирам вашите научни трудове доста смешни.