Клайв Къслър - Медуза

Срещнаха се на едно пътуване с учебна цел до Ла Пас в Мексико и само след година вече бяха женени. Бившият директор на НАМПД, Джеймс Сандекър, беше забелязал техния уникален талант и им предложи да се присъединят към Специалния екип под ръководството на Остин. След тяхната последна мисия, бяха поканени да се върнат в „Скрипс” и веднага се възползваха от шанса. Между семинарите и гмурканията, те прекарваха времето си в обикаляне на познати места и разговори със стари приятели.

Траут не обърна внимание на насмешливите усмивки, които го посрещнаха в залата и продължи презентацията си. Когато приключи, той отиде в столовата, където го чакаше Гамей. С облекчение си отбеляза, че си е облякла ризата.

Гамей беше луда по фитнеса и вманиачена в яденето на полезни храни, но се беше отказала да се бори със слабостта си да хапва богатата на скорбяла храна в столовата. Тя потопи едно дълго пържено картофче в купичка с кетчуп и го пъхна в устата си.

– Добре че си тръгвам – оплака се тя. – Сигурно съм качила девет килограма, откакто пристигнахме. Ще се надуя като кърлеж.

Пол погледна отегчено нагоре. Гамей ставаше всеки ден в шест сутринта и тичаше по осем километра. Това със сигурност изгаряше всяка следа от евентуален кулинарен излишък. Въпреки че беше висока един и седемдесет и седем, не тежеше повече от шейсет килограма. Тялото ѝ беше изградено предимно от изваяни мускули – резултат от активния ѝ начин на живот.

Пол погледна към една висока чаша с ледена боровинкова напитка.

– Може би не трябваше да си купуваш фрапето – каза той.

Гамей отмести кичур тъмночервена коса от очите си и се усмихна закачливо, показвайки лекото разстояние между двата си предни зъба.

– Последното е... обещавам!

Докато отпиваше бавно и с наслада, очите ѝ гледаха замечтано.

– Заминаваш, така че ще е лесно да изпълниш това обещание. Какво знаеш за Боунфиш Кий?

Гамей избърса с една салфетка розовия мустак от горната си устна.

– Само това, което съм чела в научните списания и в интернет. Намира се на западното крайбрежие на Флорида. Направили са някакви открития, довели до пробив в сферата на биомедицината. В момента интересът към откриване на субстанции от природата, които помагат да се лекуват редица болести е много голям.

– Помня био-златотърсачите, които срещнахме преди години в амазонските дъждовни гори.

Гамей кимна.

– Същата идея, но все повече се разпространява мнението, че потенциалът на океана като източник на фармацевтични и медицински открития, надминава този на дъждовните гори. От гледна точка на биологията, организмите, които живеят в океаните, са много по-динамични от живеещите на сушата.

Пол сбърчи вежди и каза:

– Щом Кърт се интересува от морския център, защо не помоли за помощ Кейн?

– И аз го попитах същото. Той каза да не очаквам помощ от Кейн. Че сме сами и че...

– ...ще обясни друг път – довърши изречението ѝ Пол.

Гамей го погледна с възхищение.

– Понякога си истински медиум.

Той постави показалец на слепоочието си.

– Моите магически способности ми подсказват, че ти ще ми предложиш остатъка от боровинковото си фрапе.

Гамей бутна чашата си към него.

– Как предлагаш да подходим, щом като не можем да разчитаме на Кейн?

– Можем да използваме твоите връзки в НАМПД, за да си издействаме една обиколка на мястото.

– И на мен ми хрумна същото. Агенцията може да ми помогне да стъпя на острова, но едва ли ще успея да получа достъп, който да ни свърши работа.

Пол кимна в знак на съгласие.

– Ще получиш първокласно обслужване, бърза обиколка с някой отговарящ за връзките с обществеността, сандвич с шунка и топло сбогуване. Очевидно Кърт иска да надникнем зад кулисите.

– Такова е и моето впечатление. Трябва ми помощ и мисля, че знам, откъде мога да я получа.

– Докато работиш върху това, ще опитам да ти намеря билет до Флорида.

Пол се отби в кабинета си, за да уреди подробностите около пътуването. Гамей отиде на пристанището, за да съобщи на екипа, помагащ ѝ при гмурканията, че заминава. После занесе екипировката си в стаята в общежитието, която им бяха дали. Гамей се свърза с един колега океански химик от Центъра по морски биотехнологии и биомедицина в „Скрипс”. В своя добре познат стил, тя заговори направо по същество.

– Опитвам да си уредя една нощувка на Боунфиш Кий. Помня как веднъж спомена, че твоят център е работил с тях върху морски лекове за астма и артрит.