Клайв Къслър - Медуза

– Точно така – отвърна Сту Симпсън, морски биолог. – Повечето от институциите, работещи върху тези неща, споделят информацията си. Но достъпът до Боунфиш Кий е крайно ограничен. Свърза ли се с техния директор, доктор Кейн?

– Много е трудно да бъде открит.

– Чух, че често работи извън лабораторията и го замества доктор Мейхю. Срещали сме се на конференции. Не е много общителен, но може и да помогне. Кейн работеше с Океанографския институт „Харбър Бренч” във Форт Пиърс, Флорида, преди да намери пари и да създаде лабораторията на Боунфиш Кий. Имам един приятел там, който е близък с Мейхю. Длъжник ми е. Ще видя дали ще успея да уредя нещо.

Докато Гамей чакаше Симпсън да ѝ се обади, тя включи лаптопа и потърси информация за Боунфиш Кий. Четеше едва от няколко минути, когато се обади доктор Мейхю. Гамей му обясни, че се интересува от Боунфиш Кий. Каза му, че в момента е в „Скрипс”, но ще ходи на гости при приятели във Флорида и че би желала да посети лабораторията. Той ѝ отговори, че оценява интереса на човек от НАМПД към работата на морския център, но графикът за посещения бил препълнен.

– Много жалко – каза Гамей. – НАМПД без проблем осигури условия за престоя на вашия директор, докато работеше върху проекта „Б3”. Защо не говорите с господин Кейн? Убедена съм, че ако го попитате, той с радост ще отвърне на гостоприемството ни.

– Това не е възможно. – Кратко мълчание. – Имаме една свободна стая за гости, но само за утре вечер. Жалко, че се намирате в другата част на страната.

Гамей видя възможността и нападна със скоростта на кобра.

– Утре ще бъда при вас – каза тя.

– Не бих искал да биете целия този път само за една нощ.

– Няма проблем, ще променя графика си. Нека тогава бъдат две нощи. Как да стигна до острова?

Човекът от другата страна на линията мълчеше стъписано.

– Когато пристигнете във Форт Майерс, се свържете с мъж, на име Дули Грийн. Той работи за центъра и има лодка, с която ще ви докара.

Мейхю за малко да затвори, без да ѝ даде телефонния номер на Грийн. „ Мило“ , помисли си тя, докато си записваше информацията. Когато Пол се върна няколко минути по-късно, тя вече приготвяше багажа си.

– Успя ли? – попита той.

– На косъм.

Тя му разказа как е извила ръцете на Мейхю.

– Ловко! – възхити ѝ се Пол. – Между другото, извади късмет. Пътническото бюро към НАМПД ти е резервирало сутрешен полет до Форт Майерс. И аз ще дойда щом приключа със семинара.

Двамата прекараха останалата част от следобеда в разходки из института, посещавайки местата, които са обичали като студенти. След вечеря, Гамей приключи с опаковането на багажа и двамата си легнаха рано. На следващата сутрин, Пол откара съпругата си до летището, целуна я за довиждане и каза, че ще се видят след няколко дни.

Самолетът се отлепи от пистата и се изравни на десет хиляди метра височина. Гамей се отпусна в стола си и започна да чете на лаптопа информацията, с която разполагаше за Боунфиш Кий. Това беше тънка ивица земя близо до остров Пайн в Мексиканския залив. Населяван от индианци, преди испанците да го превърнат в нещо средно между търговски пост и форт. Години по-късно, островът се превърнал в риболовен център, кръстен на рибите боунфиш, които се намират в изобилие във водите около него.

Около хиляда и деветстотната година, един предприемчив нюйоркчанин построил хотел, но той бил разрушен от ураган. След това островът сменил няколко собственици. След като друг ураган провалил опитите да се построи нов хотел, собственикът продал Боунфиш Кий на някаква фондация и така парчето земя станало център за изследване на морските организми с фармацевтичен потенциал.

Полетът беше безпроблемен и Гамей използва част от времето, за да довърши доклада за работата си в „Скрипс”. Когато самолетът кацна късно следобед на летище Форт Майерс, пътническото бюро на НАМПД вече ѝ беше уредило микробус, който да я откара до ферибота за остров Пайн.

За кея беше вързана моторница с двоен корпус. Прошареният мъж на кормилото имаше бронзов тен, който само отчасти скриваше бръчките върху веселото му лице.

– Предполагам, че ще ходите на Боунфиш – каза той. – Аз съм Дули Грийн. Изпълнявам поръчки на морския център, което ме прави официалният посрещач.

Гамей метна сака си в лодката и се качи на борда със сигурността на човек, който прекарва много време в плавателни съдове.

– Аз съм доктор Морган-Траут – каза тя, стискайки ръката на Дули със сила, която го изненада. – Наричай ме Гамей.