Клайв Къслър - Медуза

Остин се загледа в отразяващите се от водата лъчи на утринното слънце. Той понякога се шегуваше, че страда от така наречения синдром на цар Нептун. Беше прекарал толкова голяма част от живота си върху или под вода, че беше развил собственическо отношение върху две трети от морската повърхност.

Остин мислеше за проекта „Батисфера 3” като начин да вдъхне уважение към морето у младите хора, които един ден ще се превърнат в негови пазители.

Неясните лица, стоящи зад нападението, почти провалиха намеренията му.

Той познаваше границите на своите възможности като смъртен. За разлика от Нептун, Остин не можеше да предизвика буря с тризъбец.

В очите му се появи студенина и той стисна устни.

Беше показвал многократно, че може да създава неприятности. Нямаше търпение да слезе от кораба, за да разтърси стените на подземното царство на Хадес.

Пол Траут почти приключваше семинара за глобалното затопляне, който водеше, когато мобилният му телефон започна да вибрира. Без да губи нито миг, той бръкна в джоба на спортното си яке, изключи апарата и пусна следващата графика върху екрана, но зад гърба му се дочу слаб смях. Зачуди се какво може да е толкова смешно в една графика на солеността на океана.

Никой не гледаше графиката. Очите на всички в залата бяха вперени през прозореца към една привлекателна червенокоса дама в бански костюм от две части, която стоеше на тревата пред сградата. Тя подскачаше и махаше с мобилен телефон.

Траут сведе глава и погледна замислено над очилата си.

Един от участниците в семинара попита с насмешка:

– Коя е тази луда жена?

По устните на Траут се изписа лека усмивка.

– Боя се, че тази луда жена е съпругата ми. Моля да ме извините!

Тихо ахване изпроводи Траут до вратата, но подобни реакции вече не го учудваха. Той беше привлекателен млад мъж с големи кафяви очи и светлокестенява коса, прилежно оформена на път и сресана назад в стил „Великият Гетсби”. В своя костюм, ушит по поръчка, който идеално обгръщаше високата му фигура, той изглеждаше изключително стилно. Но въпреки че притежаваше закачливо чувство за хумор, хората често смятаха, че неговото сериозно поведение контрастира с това на по-жизнената му съпруга.

Траут излезе в коридора и погледна телефона си. Появи се съобщение.

„Можеш ли да говориш?”

Траут натисна копчето, за да върне обаждането.

– Доста добро представление сътвори на моя семинар за климатичните промени – каза Траут със сух тон. – Да не отиваш на конкурс за танцьорки?

Звънлив женски смях проехтя в слушалката.

– Опитах да ти се обадя, но ти не отговори, herr � професор – каза Гамей. – После започнах да махам с ръце пред прозореца ти, докато лицето ми не посиня. Носех банския си костюм от сутрешното гмуркане, затова от отчаяние си съблякох дрехите и направих малко шоу. Очевидно имаше ефект.

Пол се усмихна.

– Да, определено имаше – каза той. – Телесната температура на всички мъже в залата се покачи с шест градуса. Малкият ти стриптийз навярно е повишил глобалното затопляне.

– Съжалявам – каза Гамей, – но се обади Кърт. Той и Джо все още са на „Бийб”.

– Кърт? Защо не каза веднага? Как е минало спускането с батисферата?

– Казах му, че сме го гледали докато сигналът не прекъсна. Отговори ми, че спускането е било запомнящо се.

– Странен подбор на думи. Какво е имал предвид?

– Каза, че ще ми обясни друг път. Но очевидно нашият опит да преживеем отново началото на нашата любов тук, в „Скрипс”, приключи. Кърт има нужда от някой, който да отиде във Флорида, за да огледа Морския център на Боунфиш Кий.

– Защо точно там?

– Пак каза, че ще ми обясни друг път. Помоли да се поразходим из центъра и да му съобщим, ако нещо там ни се стори странно ... Имаше предвид чудато.

– Ще ми е трудно да си разместя графика – каза Пол. – Чакат ме още два дни семинари и лекции.

– Аз приключих с моите изследователски гмуркания – каза Гамей. – Ти довърши своя семинар, а аз ще отида във Флорида. Можеш да дойдеш, когато свършиш тук.

Пол погледна часовника си.

– Да го обсъдим на обяд – каза той. – Ще те чакам в столовата след като охладя страстите в моята група.

Той беше развеселен, но не и изненадан от ефективния, но нестандартен метод за привличане на вниманието, демонстриран от съпругата му. Това беше типично за нейната изобретателност. Тя беше широко скроена, за разлика от сдържания Траут, но двамата бяха привлечени един към друг още в мига, в който се запознаха в Института по океанография „Скрипс” в Ла Хоя, Калифорния. Пол се готвеше да защити докторантура по морски науки, а Гамей беше сменила сферата си на интереси от подводна археология към морска биология и също работеше върху своя докторат.