Клайв Къслър - Медуза

– Много добре. Това ли е всичко?

– Засега – отвърна Уен Ло.

Фу Манчу кимна с глава и събра длани. Злото му лице започна да се разпада, превръщайки се във въртеливи частички, ставащи все по-светли докато накрая изчезнаха. Секунди по-късно се стопи и втората холограма.

Уен Ло се надигна от стола и напусна празната стая. Чакаше го много работа.

Чанг остана умислен в стола си. След неуспешното нападение на кораба на НАМПД, той се качи на една бърза моторница, която го откара до сушата. Оттам нае частен реактивен самолет и отлетя за Съединените щати. Чанг влезе в страната с документите на търговски представител и се присъедини на холографската среща с братята си от един склад във Вирджиния, служещ като прикритие на Триадата.

След като помисли няколко минути, Чанг се обърна към компютъра и написа името на Кърт Остин. Търсачката го прехвърли към сайта на НАМПД, където Остин беше представен лаконично като инженер. Снимката му също беше там.

Чанг се взираше в кораловосините очи и усмивката, с която сякаш му се подиграваше, докато не можа да издържи повече. Натисна копчето за изключване и ликът на Остин изчезна. Чанг се загледа в черния екран.

– Следващият път, когато те срещна Кърт Остин – изсъска той, – ще се погрижа да изчезнеш завинаги!

13Престъпни кланове, които контролирали живота на китайските емигранти в Новия свят – Бел. прев.

Катерът на бреговата охрана на Бермудите отговори бързо на съобщението за помощ на капитан Генън. След кратко оглеждане на телата и празните гилзи по горната палуба, служителите побързаха да се свържат с Морската полиция. След няколко часа, една лодка с криминални следователи на борда, приближи кораба на НАМПД.

Шестимата следователи, които стъпиха на борда на кораба, приличаха повече на служители в някой хотел в Насау, отколкото на полицаи. С изключение на главен детектив Колин Рандолф, всички бяха облечени в еднакви сини бермуди, леки сини ризи и чорапи до коленете. Като офицер, Рандолф имаше право да носи бяла риза.

Мъжете в своите стегнати униформи, бяха в пълен контраст с Генън, който все още беше по пижама и пантофи. Той поздрави Рандолф и екипа му и ги поведе към горната палуба, където ги представи на Остин и Дзавала, които разговаряха с екипажа за снощните събития. Инспекторът се здрависа отривисто с всеки от мъжете и насочи вниманието си към телата на палубата.

Главният детектив беше кръглолик мъж на около четирийсет и пет години, който говореше с акцент, издаващ, че е родом от Барбадос.

Той изду бузите си като риба-балон.

– Боже милостиви! – възкликна той. – Това тук прилича на бойно поле. – После погледна към останките на „Хюмонгъс” и възкликна: – Какво е това нещо?

– Беше подводен апарат с дистанционно управление, проектиран да се движи по морското дъно – отговори Дзавала.

– Както гледам, тази купчина старо желязо няма да може да се движи никъде. – Той поклати глава. – Какво му се е случило?

– Остин го използва за прикритие, а нападателите го направиха на решето – обясни Дзавала.

Рандолф погледна Остин, а после се взря изпитателно в Дзавала – нищо в лицето му не подсказваше, че се шегува. Главният детектив поклати удивено глава и нареди на екипа си да огради местопрестъплението с жълта полицейска лента.

После се обърна към капитана.

– Ще ви бъда много благодарен, ако ми кажете какво се е случило снощи на кораба.

– С удоволствие – отвърна Генън. – Около три през нощта, четирима въоръжени мъже се качиха на кораба от малка лодка и ме измъкнаха от леглото. – Той показа пижамата си. – Както виждате, не очаквах гости. Те търсеха доктор Макс Кейн – учен, който участваше в проекта на батисферата.

– Споменаха ли защо търсят доктор Кейн?

Генън вдигна рамене.

– Водачът им беше зловещ тип с обръсната глава. Когато му казах, че Кейн е напуснал кораба, той събра целия екипаж и заплаши, че ще избие всички ни. Щеше да изпълни заканата си, ако Кърт и Джо не се бяха намесили.

Рандолф се обърна към Остин и Дзавала.

– Значи вие сте отговорни за тази бъркотия?

– Снощи нямахме голям избор – оправда се Остин.

– На всички изследователски кораби на НАМПД ли има въоръжени охранители?

– Двамата с Джо не бяхме въоръжени. Взехме назаем автоматите на нападателите. А и не сме охранители, а инженери, работещи по проекта „Батисфера 3”.

Рандолф огледа всичко – телата, оръжията до тях и унищожения робот. Той беше прехапал долната си устна и очевидно му беше трудно да свърже потопената в кръв палуба с обяснението на Остин.