Клайв Къслър - Медуза

– Бихте ли искали да бъдете заразени и после лекувани с този метод, доктор Ву?

Ву не можа да пропусне загатнатата заплаха. Между лопатките на гърба му се стече пот.

– Не, не бих искал, сър. На този етап лекарството не е съвършено. Вирусът е изумителен! Способността му да се приспособява към всяко лечение, което прилагаме, прави задачата ни трудна, но не и невъзможна.

– С други думи, провалили сте се.

Усмивката на Уен Ло не можа да прикрие студенината в очите му.

– Възможно е да успеем – каза Ву, – но ще отнеме време. Не знам колко.

– Времето е единственото нещо, което не ни достига, Ву.

Ву не можа да не забележи, че Уен Ло пропусна да го нарече „доктор”. Беше обречен. Той започна да моли за още един шанс, но Уен Ло размаха пръст към него.

Ву щеше да припадне, но Уен Ло го потупа по гърба.

– Не се тревожете, доктор Ву – каза той. – Ние оценяваме работата ви тук. Близо сме до създаването на едно многообещаващо лекарство в нашата лаборатория, намираща се извън страната. Ще отидете там, за да се уверите, че всичко върви по план.

– Благодаря ви, че ми давате още един шанс – каза Ву. – Кога мога да започна новите изпитания?

– Няма да има време – каза Уен Ло. – Изпитанията ще се правят чрез компютърна симулация. – Той му обърна гръб, за да погледне телата върху носилките. – Отървете се от този материал. И от всички пациенти в затворническия блок. Знаем къде е изходът.

След като Уен Ло и телохранителят му излязоха, доктор Ву погледна през стъклото лежащите по гръб тела върху носилките и въздъхна тежко. Имаше петдесет пациенти, върху които се провеждаха изпитания и повечето от тях щяха да умрат, така че просто трябваше да унищожат телата им. Но онези в затворническия блок представляваха проблем и щеше да бъде доста трудно да се отърват от тази партида. Той побърза да се върне в главната лаборатория, за да осведоми екипа каква е новата им задача.

Един час по-късно Уен Ло се качи с асансьор до последния етаж на сградата на компанията „Пирамид Трейдинг”, където се намираше луксозният му офис. Той прекоси просторната стая в класически френски стил.

Огромни прозорци от пода до тавана покриваха една от стените, но той не обърна внимание на гоблена от светлини. Уен Ло застана пред един висок шкаф и изрече на глас някаква дума. Скрит микрофон вкара паролата в софтуер за разпознаване на гласа и шкафът се помести. Зад него се показа метална врата.

Уен Ло долепи ръката си към табло, което сканира спираловидните извивки върху пръстите и линиите на дланта му, и вратата се отвори. Той влезе в стая, която беше около двайсет квадратни метра с напълно овална форма. Единствените мебели вътре бяха маса от алуминий и пластмаса и три стола. От тавана висяха конуси, които приличаха на огромни лампи. Измамната тъмнина в стаята скриваше функцията ѝ на комуникационен център. По стените бяха монтирани множество микрофони, проектори, предаватели и приемници.

Уен Ло се настани в един удобен стол, погледна през масата към другите два стола и произнесе една единствена дума:

– Започнете!

Светодиодните лампи на тавана угаснаха. Останаха да светят само конусовидните снопове светлина над всеки от столовете. Въздухът в един от сноповете започна да трепти, сякаш беше свръхнагрят, после се огъна, потъмня, появиха се малки въртеливи частички, които оформиха размазан силует. В началото силуетът беше безформен, но после стана по-плътен. Първо се появиха раменете, а после и главата. Започнаха да се открояват детайлите – очи и нос, плът и дрехи. С други думи, Уен Ло гледаше триизмерна лазерна проекция на мъж, която беше толкова реална, че почти можеше да я пипне.

Лицето на мъжа беше огледален образ на това на Уен Ло, което не беше изненадващо, тъй като той беше единият от тримата близнаци. И двамата мъже имаха високи чела, надвиснали вежди и проницателни очи, но главата на проектирания мъж беше гладко обръсната. Заплашителността върху лицето на Уен Ло беше леко загатната, докато устата и брадичката на брат му излъчваха неподправена жестокост на уличен разбойник.

– Добър вечер, братко Чанг – каза Уен Ло.

– Добър вечер и на теб, братко Уен Ло. Номер Едно е готов да се присъедини към нас.

Въздухът под третата светлина премина през същия вълнист цикъл. Холограмата, която се появи на стола, беше на мъж, облечен в червена копринена дреха и кръгла шапка с висока периферия. Лицето му беше продълговато и изпито, с високи вежди и изпъкнало чело. Човекът имаше лукави зелени очи и дълъг, тънък мустак, провиснал под брадичката му.