Клайв Къслър - Медуза

„Хюмонгъс” беше приблизително с големината на „Ленд Роувър”. Имаше вериги, които му позволяваха да пълзи по морското дъно. Освен това разполагаше с плавателен пакет, пълен с пяна, в който се държаха инструментите, фенерите и бутилките с баласт. Шест двигателя му осигуряваха пъргави, прецизни движения във водата. Имаше и най-различна фото и видео техника, хидролокатор, уреди за взимане на проби от водата и инструменти, които измерваха нейната чистота, пропускливост на светлина и температура.

Чифт механични манипулатори, които излизаха от предния край, можеха да бъдат управлявани с хирургическа точност. Техните щипки с лекота вдигаха и най-малките проби от дъното и ги поставяха в специална клетка, висяща от предницата на машината.

Зад робота беше навито няколкостотин метра въже. Остин застана пред машината и зачака. Изминаха няколко мъчително дълги секунди. После прожекторите на машината се включиха и електрическите двигатели забръмчаха.

Остин махна с ръце пред камерата. Дзавала го видя на екрана и махна с манипулаторите, за да покаже, че е поел управлението.

Остин мина зад робота и се качи отгоре му. Дзавала натисна газта. „Хюмонгъс” литна напред и се заби в двойните врати, отваряйки ги широко. Докато роботът излизаше на палубата с неистово скърцане ва веригите, Дзавала размаха манипулаторите и включи щипките, за по-голям драматизъм.

Потенциалният екзекутор на Марла се обърна към гаража и видя към него да се носи нещо, което приличаше на огромно ракообразно. Марла се възползва от моментното разсейване на нападателя, скочи на крака и побягна. Един от другите командоси видя как третият помощник-капитан се опитва да се измъкне и насочи оръжието си към бягащата фигура.

Остин даде газ и огромния корпус на машината направи няколко дупки в тялото на агресора. Гладко обръснатият мъж и другият командос се скриха зад един кран и обсипаха идващият „Хюмонгъс” с дъжд от куршуми. Безмилостната стрелба счупи прожекторите и един случаен изстрел попадна в камерата.

В контролната зала, екранът стана черен. Дзавала накара машината да се движи напред с пълна скорост, но без електронните ѝ очи, му беше трудно да я контролира. „Хюмонгъс” зави като пиян надясно, после изведнъж спря, а накрая се стрелна наляво. Повтори същите движения няколко пъти, като през цялото време беше обсипван от куршуми. Парчета пластмаса, пяна и метал хвърчаха във въздуха, докато най-накрая стрелбата предизвика пожар в електрическата система на машината.

На Остин му се догади от ужасния пушек, който изпълни ноздрите му. Усещаше как „Хюмонгъс” се разпада под него. Той скочи от задната част на движещият се неконтролируемо робот и се скри в единия край на палубата. После се метна зад един отдушник, падна на палубата и се претърколи няколко метра. Накрая спря и започна да стреля над проблясъците от дула пред него. Беше ред на Остин да произведе точен изстрел. Едно от оръжията замлъкна. Кърт продължи да стреля, докато не остана без патрони.

Секунда по-късно, гладко обръснатият мъж се възползва от затишието и се затича към страничната част на кораба.

Остин излезе от укритието си, насочи празния пистолет към бягащия мъж и извика:

– Хей, плешивецо! Не си тръгвай толкова скоро. Веселбата тепърва започва! – Остин вдигна пистолета на нивото на раменете си.

Мъжът спря на около шест метра от Остин и се обърна с лице към него. „Хюмонгъс” вече гореше и лицето на командоса, както и странните му зелени очи, можеха да се видят на светлината от пламъците. Той се усмихна зловещо.

– Блъфираш – каза той, – щеше да ме застреляш, ако можеше да го направиш.

– Изпробвай ме – заяде се Остин и присви едното си око, сякаш се прицелва.

Или мъжът не повярва на Остин, или не му пукаше. Той вдигна собствения си пистолет и Кърт си помисли, че ще стреля, но вместо това командосът изръмжа и се затича към перилата, докато стреляше от бедрото си. Остин залегна и когато се осмели да погледне отново, мъжът беше изчезнал. Той чу звука от запалването на двигател и изтича до перилата. Лодката вече беше потеглила и след секунди се изгуби в мрака.

Остин се загледа в бледата следа от пяна във водата и се заслуша в затихващия шум от мотора в далечината. В този миг нещо изтропа на палубата зад него.

Стъпки!

Остин се завъртя бързо и клекна, но се успокои, когато видя, че Дзавала идва към него. Двамата грабнаха пожарогасителите от стената и покриха „Хюмонгъс” с пяна.