Клайв Къслър - Медуза

– С какви оръжия разполагат? – попита той.

Остин му разказа за автоматите и пистолетите, които носеха командосите. Дзавала се намръщи. Никой от двамата не се беше сетил да донесе оръжие на мирна научна експедиция.

– Ще се наложи да импровизираме – заяви Остин.

Дзавала сви рамене.

– Нищо ново – отвърна той.

Остин огледа коридора. След като се увери, че е празен, тръгна към мостика, а Дзавала го последва. Командосът все още беше вътре. Палеше си цигара. Остин посочи към гърдите си и после към стълбичката към покрива. Дзавала допря върха на показалеца и палеца си, за да покаже, че е разбрал. Малко след като Остин се качи на покрива, Дзавала почука по прозореца и махна на командоса, който излетя от стаята, държейки автомата си на нивото на кръста.

– Buenas noches 12 – каза Дзавала, усмихвайки се възможно най-приятелски.

Очарованието на латиноса удари на камък. Мъжът насочи оръжието си към гърдите му. Дзавала вдигна ръце. Командосът се опита да извади радиостанцията от колана, когато Остин се провикна от покрива:

– Ехооо! Тук съм!

Мъжът погледна нагоре и видя един гаргойл с посивели коси, който му се хилеше. Той вдигна оръжието си, но Остин скочи от покрива и падна с цялата си тежест върху раменете му. Мъжът се сгъна като парцалена кукла под тежестта на повече от деветдесетте килограма и падна на палубата.

Оръжието излетя от ръката му. Дзавала скочи след него и ловко го улови преди да падне зад борда. След това го насочи към мъжа, който лежеше неподвижно.

– Наистина ли каза „Ехооо”? – попита Джо.

– Нямаше време да му се представя.

Остин бутна мъжа с крак и му нареди да се изправи. След като не получи отговор, той го обърна по гръб и свали маската, която скриваше лице с азиатски черти. От устата на мъжа потече кръв.

– Ще има нужда от добър зъболекар, когато се събуди – каза Дзавала.

Остин провери пулса на врата на командоса.

– Това е най-малкият му проблем – каза той. – Ще се нуждае от услугите на гробар.

Дзавала настъпи цигарата, която беше полетяла от устата на мъжа.

– Някой е трябвало да му каже, че пушенето вреди на здравето – каза той.

Двамата завлякоха тялото на мостика. Остин набързо изпрати сигнал за помощ, докато Дзавала взимаше пистолета на мъжа. После двамата се спуснаха на палубата. Движейки се приклекнали в укритието на сенките, те стигнаха до кърмата. Мощните прожектори, които по принцип се използваха за осветяване на нощни операции, бяха включени и къпеха задната палуба в светлина. Моряците и офицерите бяха събрани като стадо. Пазеха ги двама от командосите. С едната си ръка, гладко обръснатият мъж беше насочил автомата си към Генън, а с другата навираше снимка на Кейн в лицето му.

Капитанът поклати глава и посочи към небето. Той изглеждаше повече раздразнен, отколкото уплашен.

Мъжът гневно избута Генън настрани и се обърна към екипажа на „Бийб“, като вдигна високо снимката.

– Кажете ми къде се крие този мъж – каза той, – и ще ви пуснем.

След като никой нищо не каза, той се приближи до моряците, огледа изпитателно уплашените им лица, а после се пресегна и сграбчи ръката на Марла. Принуди я да застане на колене, погледна часовника си и каза:

– Ако Кейн не се появи до пет минути, ще убия тази жена. После ще ликвидирам по един от вас през минута, докато Кейн не се покаже.

Остин легна по корем на палубата до Дзавала, опитвайки се да хване на мушка командоса. Дори и да го убие с първия изстрел, можеше да не уцели другите двама, които щяха да прочистят палубата с няколко откоса. Остин свали пистолета и даде сигнал на Дзавала. Двамата запълзяха заднешком, докато на стигнаха до сянката на корабния хангар.

– Не мога да уцеля плешивеца – каза Остин, – а дори и да го направя, приятелчетата му ще започнат да стрелят безразборно.

– Това, от което се нуждаем, е танк – съгласи се Дзавала.

Остин погледна приятеля си и го удари с юмрук по рамото.

– Ти си гений , Джо! Точно от това имаме нужда!

– Така ли? А, да – каза той, сещайки се за нещо.– „Хюмонгъс”? Това е робот, Кърт, а не танк.

– По-добре е от нищо, а и в момента нямаме друг вариант – рече Остин и набързо му обясни плана си.

Дзавала козирува в знак, че е разбрал. После се обърна и затича към контролния център. Остин влезе през вратата на корабния хангар и включи лампите. „Хюмонгъс” беше издърпан близо до вратата, тъй като на сутринта щяха да го използват за изваждането на потъналия робот.