– Охранителите не са знаели за какво е лабораторията, но бяха наясно къде се намира. А и предполагам, че не са умеели да пазят тайна толкова добре, колкото държавните агенти.
Лейтенанът не скри неодобрението си към наемането на външна охранителна компания и то цивилна.
– Използването на цивилни подизпълнители е широко разпространено – отвърна Кумбс, – особено след войната в Ирак.
– Което продължава да доказва ограничените способности на правителството да контролира техните действия – не се стърпя да отбележи Кейси. – Данъкоплатците плащат за професионален флот, а не за някакви океански каубои.
– Прекалявате, лейтенант! – отсече хладно Кумбс, а лицето му почервеня от гняв.
Телефонът на лейтенанта извибрира точно по средата на разгорещения спор за използването на частни воини. Той проведе кратък разговор и затвори.
– Роботът е на мястото – обяви той, поглеждайки към Кумбс. – Предава снимки от дъното.
Кейси се изправи и отиде до един компютър в края на масата, който беше свързан с прожектор за презентации. Той натисна копчето на мишката и на екрана се появи изображение на океанското дъно. Нямаше и следа от лабораторията, нито останки, от които да се предположи, че „Селенията“ са били разрушени.
– Сигурен ли сте, че сте на правилното място? – попита Кумбс с раздразнение в гласа.
– Напълно! – отвърна Кейси. – Погледнете внимателно. Виждат се големите кръгли следи в пясъка. Оставени са от подпорите на лабораторията.
– Какво означава всичко това? – попита Кумбс.
Кейси се усмихна студено.
– Познайте, господин Кумбс. Аз смятам, че „Селенията на Дейви Джонс” са били отвлечени.
Кейн все още не можеше да повярва.
– Как нещо толкова голямо може просто да изчезне? – попита той.
– Вие, момчета, разберете как лабораторията е била отмъкната под носа на Американския флот – каза Кумбс. – Аз ще се погрижа доктор Кейн да изчезне по подобен начин.
Той вдигна ръка, за да не позволи на Кейн да попита каквото и да било, бръкна в джоба на сакото си, извади мобилен телефон и припряно набра някакъв номер.
– Имаме проблем – каза той по телефона.
След кратък разговор, Кумбс затвори.
– Ще ви настаним в секретна квартира, доктор Кейн – съобщи той.
Кейн се опита да протестира, но Кумбс го прекъсна.
– Съжалявам за временното неудобство – рече той, – но някой иска да ви отстрани от играта. Тези нападения показват, че определени хора са разбрали за лабораторията, въпреки всички усилия, които положихме да я запазим в тайна. И без катастрофата, за която споменахте, политическите последствия ще бъдат сериозни в случай, че се разчуе за това изследване.
– Не виждам как ще се случи – каза Кейн. – Който и да се е опитал да саботира нашето проучване, очевидно също има тайни.
– Разликата е, че ние сме готови да се разкрием, веднага щом създадем ваксината – каза Кумбс.
На вратата се почука и Джоунс влезе в залата. Той все още носеше слънчеви очила. Кейн имаше чувството, че го поставят под домашен арест. Сбогува се с останалите и последва Джоунс в коридора.
След като Кейн излезе, Кумбс се обърна към хората.
– Ще препоръчам на президента да подготви страната за състояние на тревога – каза той. – Ще се свържем с Центровете за контрол на заболяванията и ще им кажем, че ситуацията е опасна.
– Аз лично ще информирам вицепрезидента Сандекър – каза Кейси. – Той поддържа връзка с НАМПД и ще я включи в търсенето на лабораторията.
– Добра идея – кимна Кумбс. – Може би онзи техен човек, Остин, ще успее да помогне на флота да си свърши работата.
Този хаплив коментар имаше за цел отново да обвини флота, но Кейси не му отговори, както направи и преди малко, по време на спора му с помощника от Белия Дом. Той се усмихна леко.
– Може и да успее – каза той.
Кейн се опита да измъкне нещо от мъжа в черно.
– Предполагам, че отиваме на война – каза той, докато вървяха към асансьора.
– Моля? – попита Джоунс.
– От „Кръстникът”... Мафиотски жаргон.
– Ние не сме в мафията, сър.
„Не, не си“, помисли си Кейн, докато вървеше след Джоунс, „ но все едно си.“ Той не можа да устои да заимства още една реплика от филма.
– Да не забравиш канолите – каза той.
11Кодовото название на проект за създаване на първите в света ядрени оръжия – Бел. прев.
Няколко минути след един през нощта, един надуваем понтон се удари леко в корпуса на „Уилям Бийб” и четири фигури в черно-зелени камуфлажни костюми, се качиха на палубата с помощта на въжени стълби, закачени за захващащи куки с омекотители. Един по един мъжете прескочиха перилата и затичаха по палубата тихи като сенки.
Читать дальше