Клайв Къслър - Медуза

– Това е НАМПД, а не Британския флот – уточни Дзавала. – А и технически погледнато, текилата не е грог.

– Позволи ми да изтъкна, че се намираме в Бермудски води, следователно на Британска територия.

Дзавала потупа Остин по гърба и каза нещо на испански.

– Моят испански е малко занемарен, приятел – засмя се Остин. – Моля те, преведи.

Дзавала вдигна глава и подуши въздуха, сякаш е уловил неприятна миризма.

– Казах: „Много добро шоу, стари приятелю”.

10Огромен – Бел. прев.

Катерът на бреговата охрана свали Кейн на сушата. Той се качи в една кола, която го откара до малък реактивен самолет на летището. Кейн наблюдаваше как светлините на Бермудите се стопяват в далечината, а после отвърна очи от прозореца на самолета и започна да прави равносметка на случилото се през последните двайсет и четири часа. Подводното изпитание го беше изтощило. Мислите в главата му се прескачаха, докато най-накрая той затвори очи и се унесе. Разтрисането на самолета при кацането го събуди, а гласът на пилота по интеркома го осведоми, че са се приземили на националното летище „Рейгън” във Вашингтон.

Самолетът спря на част от летището, запазена за много важни пътници. Едър млад мъж с военна пострижка посрещна Кейн веднага щом той стъпи на земята. Очите му бяха скрити от пилотски слънчеви очила, въпреки че беше нощ, а черният му костюм можеше да накара някой любител на конспиративните теории да припадне.

– Доктор Кейн? – попита мъжът, въпреки че не се съмняваше кой стои пред него.

Въпросът подразни Кейн, тъй като той беше единственият пътник в шестместният самолет.

– Да – отвърна той, – аз съм. Ами вие?

– Джоунс – отговори мъжът, без да промени изражението си. – Последвайте ме!

Джоунс го отведе до едно черно „Хъмви”, отвори задната врата, за да може Кейн да влезе, и после седна до шофьора, който също беше облечен като гробар. След като напусна летището, колата продължи с бясна скорост по Джорж Вашингтон Мемориал Паркуей, сякаш не съществува ограничение на скоростта. После заобиколиха града и се насочиха към Мериленд.

Джоунс мълчеше през целия път, но щом влязоха в Роквил, той извади радиостанцията и каза няколко думи. Кейн дочу нещо за някакъв пакет, който е доставен. Минути по-късно, хъмвито спря пред голяма офис сграда. Надписът отпред показваше, че това е главният офис на „Американската администрация за контрол върху храните и лекарствата”. Повечето прозорците бяха тъмни.

Джоунс съпроводи Кейн до един страничен вход. Двамата слязоха един етаж с асансьора и продължиха по празен коридор, който ги отведе до врата без надпис. Джоунс почука лекичко и отвори вратата. Озоваха се в невзрачна конферентна зала, подобна на стотици други безлични помещения, разпръснати в правителствени сгради из столицата. Подът на стаята беше покрит от със зелен мокет, а стените ѝ бяха украсени с евтини картини. Виждаше се малък подиум и голям екран за прожектор. Дванайсетина души седяха около голяма дъбова маса.

Кейн стисна ръцете на някои от тях и беше посрещнат с усмивка от всички, с изключение на един непознат, който се представи като Уилям Кумбс, представител на Белия Дом.

Кейн седна на единствения незает стол, до мъж с квадратна челюст, облечен в униформата на лейтенант от Американския флот.

– Здравей, Макс – каза той. – Как мина пътуването от Бермудите? – Казваше се Чарли Кейси.

– Кратко – отговори Кейн. – Трудно ми е да повярвам, че преди няколко часа бях на деветстотин метра под повърхността на океана.

– Гледах гмуркането по телевизията – каза Кейси, – Жалко, че загуби връзка с повърхността, точно когато започна да става интересно.

– Интересно не е точната дума – отвърна Кейн, – но е нищо в сравнение с това, което се е случило с лабораторията. Някакви новини?

Лейтенантът поклати глава.

– Все още се опитваме да се свържем – каза той, – но засега няма резултат.

– Възможно ли е да има повреда в системата за връзка?

Кейси погледна към Кумбс.

– Имаме основание да смятаме, че не става дума само за повреда в системата – каза той.

– Мисля, че е добре да споделите подробностите с доктор Кейн, лейтенант Кейси – каза Кумбс.

Лейтенантът кимна, отвори една папка и извади няколко листа хартия.

– Сглобихме картина на станалото, въз основа на разказите на очевидци. Ситуацията е объркана и все още получаваме доклади, но ето какво знаем досега. Вчера, приблизително в четиринайсет часа наше време, срещу„Прауд Мери” – корабът, който поддържа и охранява лабораторията е била изстреляна крилата ракета.