Клайв Къслър - Медуза

– Ако ви потрябвам, ще бъда в контролната зала.

Луис тръгна към стаята си. Подът все още се люлееше и се наложи да върви с широк разкрач, за да не падне. Успя да стигне някак си, тръшна се на леглото и се зави през глава с одеялото, сякаш в опит да се изключи от света, в който беше попаднала. За щастие, след няколко минути, тя заспа.

Капитан Генън сбърчи вежди, докато гледаше бурното море през прозореца на мостика. Времето се влоши значително няколко часа след като „Б3” падна на дъното. Гъста сива пелена замени пухкавите бели облаци. Лекият бриз, посрещнал пристигането на кораба, се беше превърнал в бурен вятър, който мяташе вълните насам-натам. Слънцето се спусна на запад, водата притъмня и стана оловносива, а по гребените на вълните се появи пяна.

Изследователският кораб беше създаден да издържа на най-сурови условия, но прибирането на батисферата и изваждането на водолазния костюм бяха деликатни операции дори в спокойно море.

Генън премести кораба встрани от мястото, на което предполагаха, че се намира батисферата, за да осигурят на „Б3” пространство да изплува. Десният кран все още изваждаше костюма, а Остин не би искал да бъде влачен в океана, затова корабът можеше да се дръпне на късо разстояние.

„Ако някой може да издържи това изпитание“, помисли си капитанът, „ то това е Остин. Той е един истински вечен двигател!“

След като се гмурна на деветстотин метра до дъното на океана, за да освободи батисферата, Остин непрекъснато поддържаше връзка с кораба и докладваше на мостика за хода на издигането, като междувременно описваше морските същества, които вижда.

Част от екипажа се беше събрал на перилата, както и на носа и кърмата. Надуваемата лодка „Зодиак” стоеше на полегата рампа, а двама водолази с неопренови костюми седяха на понтоните, готови по даден сигнал да бутнат „Зодиак” във водата.

Дизеловите двигатели ръмжаха в машинното, вълните се разбиваха в корпуса, а усилващият се вятър свистеше в такелажа. Но като изключим това, на кораба цареше мрачен покой.

Изведнъж тишината беше нарушена от вика на наблюдателя по интеркома:

– Показа се!

Без да отделя очи от новообразувалата се пяна на около сто метра вляво от кораба, Генън взе микрофона и заповяда да спуснат лодката.

Водолазите бутнаха „Зодиак” по наклонената рампа и влязоха вътре. Нейният мощен извънбордов двигател заръмжа и тя полетя над вълните. После заобиколи кораба, влачейки след себе си дългото въже за прибиране.

„Зодиак” намали и спря близо до шест мокри от водата оранжеви мехове, които се бяха показали на повърхността. Куката, захваната за края на въжето беше спусната във водата и един от водолазите скочи от лодката и изчезна под вълните.

Всички на кораба следяха как се развива драмата. Когато водолазът се показа на повърхността и размаха юмрука във въздуха, се дочуха радостни възгласи. „Б3” беше закачена. Лебедките бавно издигнаха батисферата на повърхността.

Екипът по прибирането отряза въздушните възглавници, кранът вдигна сферата, от която капеше вода и я свали бавно на палубата на кораба. Дочу се шум от гайковерт, големите болтове бързо бяха свалени и капакът на люка падна на палубата.

Корабната лекарка вкара главата си през отвора и видя купчина одеяла, около които имаше разхвърляно оборудване.

– Здравейте – каза тя колеблив с глас.

Дзавала дръпна края на одеялото и примижа срещу светлината. После се усмихна.

– Здравей и на теб – отвърна той.

Остин все още се издигаше към повърхността, когато Генън му се обади и му каза, че батисферата е на борда. Остин попита как са Джо и Док.

– Виждал съм мъртви змиорки, в които има повече живот – отвърна капитанът. – Но лекарката каза, че страдат от... дехидра-нещо си, кислородова недо-нещо си, както и изтоще-нещо си.

Остин издаде стон, който капитанът можеше да чуе и без връзката през оптичен кабел.

– Капитане, вие сте жесток човек!

– Ще се оправят – каза Генън, хилейки се. – Трябва им само вода и почивка. Уведомих пресата, че изваждането на „Б3” е успешно. Засега не разкривам детайли, но някой от техните лодки, или от хеликоптера, е надушил, че имаме проблеми. Все някога ще трябва да им обясня какво се е случило. По-късно ще мисля за това... Ами ти?

– Нямам търпение да се измъкна от тази консерва, но иначе се чувствам добре. Имам една молба: от класическата музика, която ми пускате, ми се доспива. Имате ли нещо по-живичко?