Клайв Къслър - Медуза

– Кабелът е опънат – извика Генън. – При теб има ли промяна?

Остин забеляза, че намотката на въжето се разплита.

– Продължавайте да вдигате! – нареди той и стисна зъби, сякаш можеше да вдигне „Б3” само със силата на ума си.

Батисферата не помръдваше. Кабелът продължи да се разплита.

– Мръдни, по дяволите! – извика той.

Облаци кал се издигнаха около батисферата. После тя се освободи, изскочи от тинята като тапа и застана хоризонтално. Гъст облак тиня обгърна сферата, секунда преди тя да се издигне до обсега на прожектора.

Триумфалният вик на Остин проехтя през системите от говорители на борда на кораба.

„Б3” се намираше на три метра над дъното, а от двете ѝ страни се стичаше кал. После шест метра. Но все още нямаше и следа от въздушните ѝ възглавници. Какво чака Джо? Може би капаците са затлачени с кал.

Остин поддържаше темпото и се издигаше заедно с батисферата, като не сваляше очи от куката и кабела.

Последната нишка от телта поддаде и в същия миг капаците от двете страни на сферата се отвориха и разцъфнаха шест въздушни възглавници. Батисферата се разклати силно, после се стабилизира и започна да се издига.

Остин наблюдаваше „Б3”, докато се изгуби от погледа му.

– Идват към вас – съобщи той на Генън.

– Ти си следващият – отвърна капитанът. – Как си?

– Ще съм по-добре на палубата.

Остин нагласи двигателите, така че да е в приблизително вертикална позиция и беше готов за момента, в който кабелът ще започне да го дърпа нагоре. Изключи светлините и забеляза, че не е сам.

Остин беше обграден от светещи морски създания, които висяха наоколо неподвижно като звезди. От време на време, той виждаше нещо да се движи като светлините на самолет на фона на нощно небе. Нещо отляво привлече погледа му. Съзвездието, което висеше на ръба на периферното му зрение, сякаш ставаше по-голямо. Остин завъртя глава и забеляза да се приближава нещо – три кехлибарени очи.

В мозъка на Остин светна предупредителна лампичка. Той беше толкова съсредоточен в спасяването, че забрави за зловещата сянка, която обикаляше наоколо, преди да бъдат скъсани кабелите на „Б3” и на робота.

Светлината от прожекторите на костюма се отрази от гладката, тъмна повърхност на нещо с формата на сплескана сълза. Беше някаква машина, най-вероятно автоматизиран подводен апарат, или АПА, защото не се виждаше въже. Светещите очи отпред най-вероятно бяха сензори, но Остин беше по-заинтересован от острите метални челюсти в предната част на машината.

Апаратът се движеше бързо на дълбочина, на която челюстите можеха да прережат въжето, което го свързваше с повърхността. Остин натисна педала на вертикалните си двигатели. Мина секунда, преди те да преодолеят инерцията на костюма, и после се изстреля няколко метра нагоре. Нападателят мина под него, а челюстите щракнаха във водата.

Машината направи широк обратен завой, издигна се, за да го настигне и се подготви за ново нападение.

Генън следеше атаката върху екрана на кораба.

– Какво по дяволите е това? – извика той.

– Нещо, което иска да ме хапне за вечеря! – изкрещя Остин. – Дърпайте по-бързо!

Пъргавият АПА бързо смени стратегията и скоростта си. Приближи се за повторно нападение, а после забави, преследвайки целта си с предпазливостта на хищник, чиято жертва е направила нещо неочаквано.

Остин изчака докато нещото се приближи само на няколко метра и натисна педала. Костюмът се издигна няколко метра, но не достатъчно бързо, за да избегне нападателя. Остин вдигна ръце напред, за да се защити. Ръцете-щипки се сблъскаха с манипулаторите на апарата и едната се заби в средното му око.

Главата на Остин се блъсна в плексигласовия шлем. Сблъсъкът с апарата го люшна настрани и Кърт увисна безпомощно на въжето. Преряза го силна болка в лявата китка.

Апаратът се подготви за ново нападение, но се движеше бавно и се клатушкаше подобно на хрътка, душеща следите на плячката си. Вместо да тръгне право към Остин, той избегна прякото стълкновение и се насочи нагоре към кабела. Кърт все още беше зашеметен от удара и не успя да включи двигателите навреме. Щипките на апарата хванаха издигнатата му дясна ръка в лакътя и се затвориха около нея.

С левия манипулатор, Остин хвана челюстта на апарата и се насочи надолу, а после нагоре, движейки се като йо-йо. Двигателите бяха проектирани предимно за хоризонтално, а не за вертикално движение, а и тежестта на апарата работеше против него. Въпреки това Остин не спираше да огъва челюстта на машината, докато вече не ставаше за нищо. Острието се отчупи в основата си. АПА започна да се мята лудо, после се отскубна и изчезна в мрака.