Клайв Къслър - Медуза

Обратно на палубата, Остин бързо обясни какъв е планът. После се изкачи по една стълбичка и намърда мускулестото си тяло в долната половина на костюма. След това техниците сложиха горната половина, изпробваха батериите, системите за връзка и запасите от кислород. След като всичко беше проверено, Остин даде заповед да го спуснат.

Вдигнаха костюма над палубата и го потопиха бавно във водата. Остин нареди да спрат спускането на девет метра дълбочина, за да изпробва още веднъж системите. Всичко работеше както трябва, но той беше отрезвен от факта, че за рекордното гмуркане на шестстотин метра бяха нужни години на планиране и няколко екипа от специалисти. Това беше нищо в сравнение със стремглавото спускане на дъното, което предприемаше сега.

В шлема на костюма беше монтиран дигитален часовник, който показваше, че на батисферата ѝ остава кислород за по-малко от час.

Той се пресегна със своята ръка-щипка и откачи куката от рамката. След като се убеди, че куката е закрепена добре, Остин даде знак да го спуснат на дъното на морето.

Лебедките, спускащи костюма и въжето за батисферата работеха синхронно. От бързото потапяне се образуваха мехурчета, които пречеха на Остин да вижда какво става наоколо.

Докато минутите върху дигиталния часовник изтичаха, той не спираше да следи дълбокомера.

След като мина шестстотинте метра, Остин вече беше наясно, че костюмът навлиза в неизследвана територия, но умът му беше твърде зает с други неща, за да разсъждава върху това, че вероятно прекрачва границите на възможностите му. На осемстотин и петдесет метра, все още нямаше причина за притеснение, но той почувства промяна в скоростта на спускане.

По говорителя се чу гласът на Генън.

– Забавихме те малко, за да не пробиеш дупка в дъното, Кърт.

– Благодаря. Спрете на деветстотин.

Скоро лебедката забави и спря.

Пердето от мехурчета, което обгръщаше шлема му, изчезна. Остин включи прожекторите. Бледата им жълта светлина подчертаваше околната тъмнина, толкова лишена от цвят, че всеки опит да се опише с думи, беше обречен на провал.

Всички системи работеха, а свръзките не пропускаха вода. Остин помоли да го спуснат още малко. Лебедката бавно го свали, докато не застана на петнайсет метра над дъното.

– Оттук нататък ще разчиташ само на себе си – каза капитанът. – Ще отпускаме кабела, докато се движиш.

Отвъд обсега на прожектора се виждаха фосфорециращи точки на групички или по отделно, а една странно изглеждаща светеща риба приближи носа си до шлема на Остин.

Той натисна надолу със лявото си стъпало, двата вертикални двигателя забръмчаха и го издигнаха на около метър. След това натисна с дясното си стъпало, за да задейства хоризонталните двигатели, които го придвижиха няколко метра напред.

Остин опита да движи ръцете и краката си, и откри, че въпреки огромното налягане на водата, шестнайсетте добре смазани стави на костюма позволяваха приличен брой движения.

Той включи камерата на костюма и я насочи към един морски дявол, привлечен от светлината.

– Получихме картина – съобщи капитанът. – С добро качество е.

– Ще опитам да намеря нещо за семейния албум. Тръгвам!

Като използваше умело силата на двигателите, Остин се придвижи напред. Кабелът го следваше.

Триста килограмовият АВК вече не изглеждаше тромав и се придвижваше във водата сякаш имаше криле. Остин се загледа в малкия екран на хидролокатора, който покриваше периметер от трийсет метра в диаметър.

Върху екрана се появи тъмен обект, приблизително на седем метра вдясно и надолу.

Остин рязко завъртя костюма и се спусна, докато прожектора не освети лъскавата метална повърхност на робота. Той лежеше по гръб, подобно на умрял бръмбар.

Генън също го видя.

– Благодаря ти, че намери робота – прозвуча гласът му през говорителя.

– За нищо! – отговори Остин. – „Б3” трябва да е на една ръка разстояние.

Той увеличи обсега на прожектора с още трийсет метра и се завъртя бавно. Хидролокаторът засече още един обект наблизо. В нетърпението си Остин ускори твърде бързо и подмина батисферата. Зави рязко, за да се върне.

Шест метра го деляха от „Б3”. Температурата извън костюма бе паднала, но по челото му изби пот. Трудността от изпълнението на тази задача в толкова враждебна среда си казваше думата. Знаеше, че една грешка от прибързаност може да е фатална. Пое дълбоко дъх, натисна педала за вертикална тяга и започна да се спуска към батисферата, погребана в калта отдолу.