Клайв Къслър - Медуза

Офицерът подсвирна тихичко.

– Разбирам проблема ви, сър, но не мога да ви дам разрешение да използвате костюма. Трябва да получите позволение от началството. Ще ви свържа.

– Аз ще се оправя с военните чиновници – каза Остин с леко раздразнение в гласа. – Просто искам да знам дали костюмът може да се гмурне на деветстотин метра.

– Това трябваше да се определи при тестовете – отвърна офицерът. – Слабото място при всички АВК са свръзките. С конструкцията на новия костюм на теория е възможно да се спуснете още по-дълбоко, дори на хиляда и петстотин метра. Но ако има дори и една малка пукнатина, може да се получи сериозна повреда.

Остин благодари на офицера и каза, че ще поиска разрешение за спускането от неговите началници, въпреки, че не каза кога. Той се надяваше, че докато бюрократите от флота реагират, той вече ще е под водата.

Докато Остин обсъждаше костюма с офицера, една досадна мисъл започна да жужи из главата му. Насочи се към контролния център на робота. Младата жена-пилот, която управ-ляваше загубения робот, все още седеше на мястото си. Той я помоли да му пусне отново последните шейсет секунди от видеото. Тя натисна някакво копче и на екрана се появи образът на морското дъно на деветстотин метра под тях. Остин отново видя как роботът се рее като птичка над полюшващата се подводна растителност, покриваща дъното. Камерата показа и разпръсната кал от удара на „Б3” и накрая куполът на батисферата в центъра на кратера.

– Спри на това място – каза Остин. Той посочи една тъмна сянка в горния ляв ъгъл на екрана. – Сега го пусни на забавен кадър.

Сянката изчезна от екрана.

Операторът на робота се вторачи в екрана и долната ѝ устна увисна.

– Не си спомням да съм виждала това.

– Лесно е да се пропусне – каза Остин. – Всички бяхме съсредоточени в това да намерим батисферата.

Тя се отпусна в стола, скръсти ръце и се загледа в продълговатата форма, която едва се различаваше в края на обсега на прожектора.

– Сигурно е риба или кит – каза тя, – но нещо в това същество ме притеснява.

Остин я помоли да увеличи картината. Качеството на изображението се влоши, но въпреки това той успя да различи бледа форма, наподобяваща скат манта. Той помоли жената да му разпечата снимката и да пусне последния запис от батисферата.

На екрана се появи Кейн. Той говореше разпалено за светещите риби, плуващи около батисферата, после изведнъж спря и долепи лице до илюминатора.

– Какво беше това? – попита Кейн.

Камерата с гласово активиране превключи към Дзавала.

– Да не си видял някоя русалка, Док?

Обратно към Кейн.

– Не съм сигурен какво видях, но беше огромно !

Остин и жената се втренчиха в горния десен ъгъл на екрана. Виждаше се същата сянка.

Кърт взе разпечатката и тръгна към задната палуба. Големите врати на хангара бяха широко отворени, а костюмът беше поставен под крана, който щеше да го издигне над палубата.

Остин показа на Генън разпечатката.

– Този обект се е мотал около „Б3” и около робота, когато са били скъсани и двата кабела – каза той.

Капитанът поклати глава.

– Какво е това нещо?

– Не знам – отвърна Остин. Той погледна часовника си. – Това, което знам е, че „Б3” скоро ще остане без електричество и въздух.

– След няколко минути ще бъдем готови – каза капитанът. – Свърза ли се с флота?

– Един от техните инженери ми каза, че на теория „Бъбълс“ може да се спусне на хиляда и петстотин метра.

– Еха! – възкликна капитанът. – Получи ли разрешение да използваш АВК?

– После ще мисля за това – отвърна Остин с усмивка.

– Защо ли изобщо попитах? – каза капитанът. – Надявам се осъзнаваш, че ме правиш съучастник в отвличането на собственост на флота.

– Погледнете го от хубавата страна. Можем да бъдем съкилийници във федералния затвор. Как върви?

Генън се обърна към главния механик, който стоеше наблизо.

– Ханк и хората му свършиха прекрасна работа – каза капитанът.

Остин провери какво са свършили в работилницата и потупа Ханк по гърба.

– „За държавна работа, стига толкова”.

Скъсаният край на кабела на батисферата беше прокаран през кука, след това усукан в моряшки възел и накрая завързан няколко десетки пъти с тънка стоманена жица. Остин благодари на останалите членове от екипа за добрата работа и ги помоли да закачат куката за АВК-то.

Докато мъжете изпълняваха нареждането му, Остин бързо отиде в каютата си и смени късите панталони и тениска с топло бельо, вълнен пуловер и вълнени чорапи. После облече един гащеризон и покри гъстата си коса с плетена шапка. Костюмът имаше система за затопляне, тъй като температурата на дъното можеше да падне до четири градуса, но въпреки това топлите дрехи не бяха излишни.