Клайв Къслър - Медуза

Кейн потърка доволно ръце .

– „Маргаритавил“ 8, ето ни, идваме!

Дзавала се плъзна към таблото, отвори капака на една кутия, в която имаше червено копче, гравирано със стрелка, сочеща нагоре.

– Процесът включва две стъпки – обясни той. – Това копче включва системата, а това до него я задейства. Когато кажа „сега”, ти ще натиснеш твоето копче, а аз моето. После ще изчакаме. Има десетсекундно забавяне.

Кейн постави пръста си на копчето, което Дзавала му посочи.

– Готов съм!

– Сега! – каза Дзавала.

Джо беше изпробвал спасителната система в един басейн и се беше подготвил да чуе силен шум, но след изтичането на десетте секунди не се случи нищо. Двамата с Кейн опитаха отново. Пак нищо. Дзавала се взря внимателно в показанията на приборите, но те не отчитаха никакви повреди..

– Защо не работи? – попита Кейн.

– Вероятно нещо се е повредило при удара в дъното. Не се тревожи, програмирал съм резервна система.

Дзавала затрака по клавиатурата и каза на Кейн да опита отново. И този път торбите не се издуха. Явно трябваше да ги задействат ръчно. Дзавала отвори още едно покрито с пластмаса табло и хвана една дръжка, закачена за кабел. Той обясни, че дърпането на този кабел ще произведе слабо електричество, което от своя страна ще задейства плавателния механизъм.

Стисна зъби и дръпна. Нищо! Опита още няколко пъти, но със същия резултат. Ръчното включване също не работеше.

Кейн наблюдаваше безплодните опити на Дзавала с нарастващо безпокойство.

– Какво не е наред? – попита той.

Дзавала пусна ръчката и се загледа в нищото, докато умът му обхождаше елементите на плавателната система. Погледът му се отмести към илюминатора.

Той натисна копчето на прожектора и се озадачи, като не видя нищо. Дзавала се приближи до илюминатора, взе един фенер от рафта на стената и насочи лъча му навън. Светлината не успя да пробие мрака.

Джо подаде фенера на Кейн.

– Погледни!

Макс надникна през илюминатора.

– Проклятие, прозорците са покрити с черна кал! – възкликна той. – Забили сме се в дъното. Системата си работи безпогрешно. Просто калта пречи на капаците да се отворят.

Кейн замълча за известно време. Когато проговори отново, от устата му се чу почти шепот.

– Загазихме я, нали?

Дзавала се пресегна и стисна здраво ръката на Кейн.

– Успокой се, Док! – каза той.

За миг очите им се срещнаха.

– Окей, Джо, ти решаваш... – промълви тихо Кейн.

Дзавала пусна ръката му.

– Не искам да звуча прекалено спокойно. Да, намираме се в трудна ситуация, но положението ни не е безнадеждно. Екипът на кораба навярно вече е разбрал, че има проблем, а и знаят къде се намираме.

– Това с какво ще ни помогне, ако въжето се е скъсало? Пак ще трябва някак да ни издърпат.

– Сигурен съм, че Кърт ще намери начин.

Кейн изсумтя.

– Остин е впечатляващ мъж, но не е магьосник.

Дзавала си помисли за многото пъти, в които куражът и находчивостта на Остин са ги измъквали от безнадеждни ситуации.

– Години наред съм работил с Кърт и не познавам друг, който да е по-близо до представата ми за магьосник. Ако някой може да ни измъкне от тук, то това е той. Имаме кислород за повече от три часа и достатъчно енергия, за да ни е светло и топло. Най-големите ни проблеми ще бъдат скуката и el baño 9. – Той вдигна една найлонова торба. – Това е решението за нашите хигиенни нужди. Тъй като бяхме събрани от съдбата, може би е добре да се опознаем. Разкажи ми за твоята работа – каза Дзавала.

Лицето на Кейн се озари. Той сякаш забрави къде се намират.

– Моята специалност са тип безгръбначни животни, наречени Мешести. Този тип включва един подтип, известен като медуза. Повечето хора смятат медузите за скучни.

– Аз пък мисля, че са много интересни – каза Дзавала. – Веднъж бях ужилен от Португалска фрегата. Срещата беше изключително болезнена.

– Фрегатата не е точно медуза, а по-скоро колония от множество организми, живеещи в симбиоза. По пипалата си имат хиляди капсули, пълни с отрова. Дължината на едно пипало може да стигне до 20 метра. Но размерът не винаги е най-важното. Имаш късмет, че не си срещнал малка морска оса. Ужилването на това създание може да те прати в моргата.

– По онова време не се смятах за късметлия – каза Дзавала, спомняйки си за парещата болка. – Какъв е предметът на твоите изследвания?

– Моята лаборатория се занимава с изследвания по океанската биомедицина. Ние смятаме, че океанът скоро ще стане основен източник на химически съединения за фармацевтиката.