Клайв Къслър - Медуза

– Пристигнахме! – обяви той. – На повече от деветстотин метра сме!

– И почти не ви остана въже – добави Кърт Остин. – Дъното е само на петнайсет метра под вас.

Кейн плясна триумфално ръката на Джо Дзавала.

– Не мога да повярвам! – каза той. Лицето му сияеше от вълнение. – Бих искал да използвам случая да благодаря на безстрашните Уилям Бийб и Отис Бъртън – продължи той, – за мечтата, която ни завещаха. Това, което постигнахме днес, е признание за техния кураж... А сега ще започнем да фотографираме морското дъно, затова ще се изключим за няколко минути. Ще се свържем с вас, когато поемем към повърхността.

Дзавала и Кейн прекъснаха връзката, настаниха се до илюминаторите с фотоапарати в ръка и започнаха да снимат странните светещи създания, които светлините на батисферата бяха привлекли. След малко, Дзавала провери от колко време са на дъното и каза, че е време да поемат обратно към повърхността.

Кейн се ухили.

– Да тръгваме тогава! – каза той.

Дзавала се свърза по радиостанцията с Остин и му съобщи, че са готови да бъдат издърпани.

„Б3” се залюля леко, завибрира и после се заклати наляво-надясно.

– Малко ни друса тук долу, Кърт. Морето пак ли стана бурно? – попита Дзавала.

– Като огледало е. Вятърът утихна и вълните изчезнаха.

В този момент Кейн изкрещя:

– Джо, – ето я отново... чудовищната риба! – и заби показалеца си в илюминатора.

Една сянка премина близо до края на обсега на прожектора и зави към батисферата.

Дзавала притисна лицето си към илюминатора. Всеки косъм от косата му настръхна. В него се взираха три светещи очи.

Нямаше много време да разгледа внимателно странното създание, защото сферата отново се разклати.

– Забелязахме, че кабелът се поклаща близо до повърхността – прозвуча гласът на Кърт през говорителя. – Какво става?

Батисферата се полюшна още веднъж.

– Тук долу има нещо – отвърна Дзавала.

– Какви ги говориш? – попита Остин.

Дзавала не беше сигурен, затова просто каза:

– Издърпайте ни!

– Дръжте се – отвърна Остин. – Включваме лебедката.

Батисферата се стабилизира. Числата върху ехолота примигнаха, показвайки, че сферата се движи към повърхността. Кейн се усмихна, но изражението на лицето му замръзна, когато батисферата се разклати отново. Секунда по-късно, мъжете в „Б3” бяха в безтегловност, сякаш падаха с повреден асансьор.

Батисферата летеше свободно към дълбините.

Остин се провеси през перилата на кораба и видя въжето на „Б3” да се усуква като скъсана струна на цигулка. Той включи микрофона, който го свързваше с батисферата.

– Какво става, Джо? Кабелът полудя.

Остин чу неясни гласове и откъслечни неразбираеми думи на фона на силен звук от дрънчене на метал. Изведнъж, кабелът спря да се върти и линията замлъкна.

Остин напрегна слух. Нищо! Нямаше дори статичен шум. Той свали слушалките и провери кабелите. Всичко си беше наред. Кърт свали радиопредавателя от колана си и се свърза с капитана на мостика.

– Загубих връзка с „Б3”. Получавате ли картина?

– Не и при нас сигналът прекъсна – докладва капитанът.

– Проверихте ли резервните системи? – попита Остин.

За разлика от оригиналната батисфера, която е била свързана с повърхността чрез един единствен телефонен кабел, „Б3” имаше няколко различни комуникационни кабела, в случай че някой от тях прекъсне.

– Проверих ги, Кърт, нищо! Всички системи са се изключили.

Загорялото лице на Остин замръзна. Нямаше никаква логика. Ако една от системите е изключила, другата трябваше да заработи. Дзавала се хвалеше, че уредите, които е проектирал за „Б3”, са същите като в най-модерните пътнически самолети.

Остин нареди на оператора на крана да навие въжето. Докато то излизаше от водата и се намотаваше около барабана, в слушалките на Остин се чу гласът на оператора.

– Хей, Кърт, нещо не е наред... От другата страна няма никакво съпротивление. Кабелът излиза твърде бързо и лесно. Сякаш навивам корда на въдица, след като рибата се е откъснала.

Остин помоли мъжа да прибере батисферата възможно най-бързо. Целият екип се беше струпал на перилата и безмълвно гледаше кабела. Филмовият екип на НАМПД усети напрежението във въздуха и спря да снима.

– Почти е на повърхността – предупреди оператора на крана. – Пазете се!

Мъжът забави скоростта на навиване, но въпреки това кабелът изплющя като камшик, когато излезе от водата. Операторът на крана внимателно прехвърли висящия кабел над перилата на кораба и го остави на палубата. Остин се приближи до кабела и вдигна края му.