Клайв Къслър - Медуза

– Радвам се, че си го направил – каза Кейн. Той отново включи микрофона и насочи вниманието си към гледката пред илюминатора.

„Б3” от време на време се поклащаше, но спускането се усещаше повече от промяната в светлината през илюминаторите, отколкото от движението. Най-драстичната промяна в цветовете е в началото на спускането. Червеното и жълтото изчезват, сякаш някой ги изстисква от гъба. Зеленото и синьото преобладават. На още по-голяма дълбочина цветът на водата става тъмносин и накрая наситеночерен.

В началото риби лоцман, сребърни змиорки, облаци копеподи и подобни на дантела сифонофори преминаваха пред илюминаторите като малки духове, заедно с множество скариди, прозрачни сепии и толкова миниатюрни охлювчета, че можеха да бъдат сбъркани с мехурчета. В края на обсега на прожектора се забелязваха дълги, тъмни силуети.

На двеста и тринайсет метра, Дзавала изключи светлината. Той погледна през илюминатора и промърмори нещо на испански. Дзавала беше отраснал в Санта Фе и гледката извън батисферата му напомняше на небето над Ню Мексико в ясна зимна нощ. В тъмнината проблясваха звезди. Някои самотни, а други на групи. Едни премигваха непрекъснато, а други само веднъж. Виждаха се плаващи нишки светлина и мъждукащи петна, които можеха да бъдат свръхнови или съзвездия на небосклона.

В кабината беше тихо като в катедрала. Единственият шум идваше от тихото бръмчене от мотора на вентилацията, затова когато Кейн видя някаква вълнообразна форма да преминава пред илюминатора, реакцията му беше като изстрел с пистолет.

– Еха! – възкликна Кейн. – Медуза аурелия!

Дзавала се усмихна на вълнението на Кейн. Не можеше да отрече красотата в плавните движения на медузата, макар създанието пред илюминатора да беше дълго само няколко сантиметра.

– За малко да се вържа, Док. Помислих, че си видял чудовището от Лох Нес – каза Дзавала.

– Това е много по-хубаво от Неси. Медузите са едни от най-възхитителните и сложни създания и на сушата, и в морето. Погледни как това ято риби светна като главната улица в Лас Вегас... Риби фенери... Хей – възкликна Кейн, – какво беше това?

– Да не си видял някоя русалка, Док? – попита Дзавала.

Кейн опря лице в илюминатора.

– Не съм сигурен какво видях – каза той, – но беше огромно !

Дзавала включи прожектора и зелена струя светлина прониза мрака.

– Изчезна – каза Кейн, – каквото и да е било.

– Бийб е забелязал голяма риба, за която помислил, че може да е китова акула – каза Кейн към камерата. – Допреди да се спусне с батисферата, неговите колеги учени не са вярвали, че е видял риба със светещи зъби и неонова кожа. Той им запушил устите, доказвайки, че бездната гъмжи от подобни загадъчни създания.

– Стават все по-странни – каза Дзавала, сочейки към себе си. – Местните, които плуват наоколо, навярно си мислят, че двамата с теб сме доста противни натрапници в техния квартал.

Гръмогласният смях на Кейн проехтя в батисферата.

– Извинявам се на всички, които ни слушат в момента. Не исках да ви оглушавам. Но съм съгласен с Джо – хората нямат право да бъдат там, където сме ние в момента. Налягането извън тази сфера е седемдесет килограма на квадратен сантиметър. Самите ние щяхме да приличаме на медузи, ако не ни предпазваше тази стоманена черупка... Погледни, още няколко риби фенери. Човече, прекрасни са! Виж, ето – опа !

Спускането на батисферата протичаше гладко и без отклонения, но изведнъж, докато Кейн говореше, силна вибрация премина през апарата. „Б3” първо се издигна, а после се спусна бавно. Кейн се озърна, сякаш очакваше морето да започне да нахлува през стените на сферата.

Дзавала се свърза с кораба-майка.

– Кърт, ако обичате, спрете да си играете на йо-йо с „Б3”!

Необичайно силно вълнение беше разклатило кораба и кабелът се беше отпуснал. Операторът на крана забеляза промяната и задейства мотора на лебедката.

– Съжалявам за подрусването – отвърна Остин. – Кабелът се беше отпуснал заради вълните и малко прибързахме с обтягането му.

– Нищо чудно, при тази дължина на кабела.

– След като повдигна темата, защо не проверите дълбокомера?

Дзавала погледна към екрана на монитора и тупна Кейн по рамото. Макс се обърна и видя пръстът на Дзавала да сочи към датчика.

Деветстотин двайсет и три метра.

Бяха надминали историческата дълбочина на оригиналната батисфера с шейсет сантиметра.

Челюстта на Макс увисна почти до адамовата му ябълка.