Клайв Къслър - Медуза

– Луис! Идвах да те извикам. Чу ли този странен шум...

Логан замлъкна, а усмивката му се стопи. Луис се обърна, за да види какво гледа.

Пелпс държеше пистолет.

– Какво става? – попита тя. – Ние не допускаме оръжия в лабораторията!

Пелпс я погледна мрачно.

– Както вече казах, нито една охранителна система не е лишена от пропуски. Лабораторията вече има ново ръководство, доктор Мичъл.

Той говореше спокойно, но гласът му бе изгубил сервилния тон, който толкова подразни Луис. Сега Пелпс звучеше остро и категорично.

Той нареди на Логан да застане до Луис, за да го държи под око. Логан се подчини, но в това време вратата на лабораторията се отвори отново и един от техниците се показа. Пелпс мигновено насочи пистолета си към него. Техникът замръзна на място, но Логан реши да използва секундата разсеяност и да сграбчи оръжието.

Двамата се вкопчиха един в друг, но Пелпс беше по-млад и силен, и беше ясно, че ще надделее. В този момент пистолетът гръмна. Изстрелът прозвуча глухо, заради заглушителя на дулото, а върху бялата престилка на Логан се появи червено петно. Краката му омекнаха и той се свлече на пода.

Техникът се стрелна обратно в лабораторията. Луис се затича и коленичи до безжизненото тяло на Логан. Тя отвори уста, за да изкрещи, но не се чу нищо.

– Ти го уби! – каза най-после тя.

– Съжалявам! – отвърна Пелпс. – Не съм искал.

– А какво искахте? – попита остро Луис.

– Сега нямаме време да говорим за това, госпожо!

Луис се изправи и погледна Пелпс.

– И мен ли ще застреляте?

– Само ако се наложи, доктор Мичъл. Не правете глупости като вашия приятел. Не бихме искали да ви загубим.

Луис Мичъл няколко секунди се взираше предизвикателно в Пелпс, преди да сведе очи пред непоколебимия му поглед.

– Какво искате? – попита тя.

Пелпс не обърна внимание на въпроса ѝ и каза:

– Сега ще се поразходим малко.

Двамата пасажери на „Б3” решиха да докладват своите наблюдения като коментатори на спортно събитие. Джо Дзавала щеше да бъде главният коментатор, а Макс Кейн избра да внесе колорит, като използва записките на Уилям Бийб.

На осемдесет и седем метра дълбочина, Кейн обяви:

– Потопеният океански лайнер „Лузитания” почива на тази дълбочина.

На сто и седем метра, той отбеляза:

– Това е най-дълбоката точка, до която е достигала подводница, преди Бийб да започне спусканията със своята батисфера.

Когато апаратът достигна сто и осемдесет метра, Кейн свали късметлийската шапка от главата си и я стисна в ръка.

– Навлизаме в това, което Бийб е наричал „Земята на изгубените” – каза тихо той. – Това е царството на човешките същества, загубили живота си в морето. Още от времето на финикийците, милиони души са се спускали до тази дълбочина, но всички те вече са били мъртви, станали жертви на войните, бурите или Божията намеса.

– Приятна мисъл – каза Дзавала. – Затова ли поздрави „Селенията на Дейви Джоус”... където отиват удавените моряци?

Кейн се пресегна към копчето за изключване на камерата и микрофона и каза:

– С Джо ще направим малка почивка. След няколко минути ще продължим с коментарите на наблюденията си. – Той натисна копчето. – Имам нужда да си поема дъх – каза той с усмивка. – Попита ме за „Селенията”... Това е името, което колегите ми дадоха на лабораторията.

– Морският център на Боунфиш Кий? – попита Дзавала.

Кейн погледна към камерата.

– Да, Боунфиш Кий.

Дзавала се зачуди защо някой би сравнил слънчев остров в Мексиканския залив с мрачното царство на удавените моряци, но знаеше, че учените са странни птици и мислено повдигна рамене.

– Бийб е смятал океана за сравнително безобиден – каза Кейн. – Той е знаел, че опасностите са реални, но е мислел, че слуховете за рисковете от големите дълбочини са пресилени.

– Милионите жертви на удавяне, за които спомена, не биха се съгласили с теб – отвърна Дзавала. – Уважавам всичко, което са постигнали Бийб и Бартън, но от инженерна гледна точка, бих казал, че са извадили късмет като не са станали жители на тази „Земя на изгубените”. Оригиналната батисфера е била като бомба със закъснител.

Кейн посрещна думите му с насмешка.

– Бийб освен мечтател е бил и реалист – каза той. – Той е сравнявал батисферата с кухо грахово зърно, висящо на паякова нишка на четирийсет метра дълбочина под корпуса на кораб в средата на океана.

– Поетично, но неточно – отвърна Дзавала. – Точно затова инсталирах новите системи за безопасност.