Клайв Къслър - Медуза

Лицето на Дзавала се появи на екрана и той започна да описва техническите нововъведения в „Б3”. Луис слушаше с половин ухо. Повече я интересуваше красотата на инженера от НАМПД, отколкото неговите професионални умения.

– Завиждам на доктора – каза тя, без да сваля поглед от лицето на Дзавала.

– Аз също – отвърна мъжът с посивялата коса, морски биолог на име Франк Логан. – Каква изключителна научна възможност!

Луис се усмихна леко, сякаш бе чула някаква шега. Желанието ѝ да прекара повече време в тясното пространство на батисферата с красивия Дзавала, нямаше нищо общо с науката. Е, може би с биологията.

Камерата превключи отново на Кейн.

– Браво, Джо! – каза Кейн. – Сега бих искал да поздравя всички, които помогнаха да осъществим този проект и да изкажа личната си благодарност към „Нешънъл Джиографик”, „Нюйоркското зоологическо дружество”, правителството на Бермуда... и на НАМПД, разбира се. – Той приближи лицето си до камерата, движение, което го направи да изглежда като ухилена огромна риба. – Искам да поздравя и всички обитатели на „Селенията на Дейви Джоунс”!

Стаята се огласи от шумни възгласи и ръкопляскания.

Логан беше спокоен човек от Средния Запад и обикновено поведението му беше доста сдържано, но от вълнение се плесна по бедрата.

– Еха! – възкликна той. – Чудесно е, че Док спомена всички нас, които работим в „Селенията на Дейви Джоунс”. Жалко, че не можем да върнем услугата.

– Всъщност е възможно, но не е препоръчително – намеси се Луис. – Светът дори не подозира за съществуването на тази подводна лаборатория! Вероятно сме просто едно перо в бюджета на Конгреса, хитро замаскирано като поръчка за петстотиндоларови капаци за тоалетни чинии за флота.

По лицето на Логан се изписа усмивка.

– Да, знам, но въпреки това е жалко, че не можем да поздравим Док. Не се сещам за друг, който да го заслужава повече, след всичко, което направи. – Лицето на Луис се изпъна и той разбра, че е направил гаф, затова побърза да допълни: – Ти също постигна много, Луис. Помогна проектът „Медуза” да стигне до финалната си фаза и така Макс успя да се освободи и да замине за гмуркането с батисферата.

– Благодаря, Франк. Всички ние се отказахме от нормалния си живот, за да бъдем тук.

В стаята се чу слаб звук и на един от екраните, показващ нещо, подобно на диамантена диадема на фона на тъмно кадифе, започна да мига зелена светлина.

– Като говорехме за административни задължения – каза Логан с шеговита ирония, – твоята компания скоро ще пристигне.

Луис сбърчи нос.

– Проклятие! Исках да проследя гмуркането на Док.

– Доведи госта си тук да гледа шоуто – предложи Логан.

– О, не! Ще се отърва от него възможно най-бързо – каза Луис и се надигна от стола си.

Луис Мичъл бе висока близо метър и осемдесет, наближаваше петдесетте и бе качила няколко килограма повече, отколкото ѝ се искаше. Пищната ѝ фигура под увисналия анцуг не отговаряше на съвременните представи за красота, но на художниците от миналото щяха да им потекат лигите по нейните извивки, по светлата ѝ кожа и гъстата ѝ гарвановочерна коса, падаща върху рамената.

Тя излезе от стаята и се спусна по една извита стълба към силно осветен коридор. Подобното на тръба помещение свършваше в малка камера, в която имаше двама мъже. Те стояха пред табло, обърнато към тежка метална врата.

Единия от тях каза:

– Здравей, Луис! След четирийсет и пет секунди ще пристигне – и посочи към един екран, монтиран в таблото.

Мигащите светлини се превърнаха в подводен апарат, спускащ се бавно в мрака. Той приличаше на голям товарен хеликоптер със свален главен винт и беше задвижван от въртящи се турбини, монтирани върху корпуса. В овалната кабина се виждаха две фигури.

Отекна бръмчене на двигатели. Върху екрана на контролното табло започна да мига диаграма, сигнализираща, че вратите на въздушната камера са отворени. След няколко секунди, екранът спря да мига. Вратите бяха затворени. Подът започна да вибрира от мощните помпи. Когато водата се оттече от камерата, помпите замлъкнаха и над вратите замига зелена светлина. С едно докосване върху контролното табло вратите се отвориха и се разнесе мирис на морска вода. Подводният апарат стоеше в камера с куполовиден таван. По корпуса му се стичаше вода и бързо изчезваше с бълбукане в каналите.

Отстрани на апарата се отвори люк и от него излезе пилотът. Мъжете при контролното табло отидоха да помогнат със свалянето на провизиите от багажното отделение зад кабината.