Дзавала и преди беше чувал историята.
– Бийб е разбрал, че двете основи на цилиндъра биха се вдлъбнали навътре заради налягането – продължи историята той, – но при сферата налягането се разпределя равномерно по цялата повърхност. – Дзавала клекна до апарата и прокара ръка по здравите подпори, върху които стояха краката. – Монтирах допълнителни плавателни торби в плазовете. Тук не става дума за обикновено подсигуряване, Док. Аз ще се спусна с теб.
Кейн потърка ръце като гладен човек пред сочна пържола.
– Това е една сбъдната мечта – каза той. – Използвах всичките си връзки, за да ме включат в списъка за гмуркане. Уилям Бийб ме вдъхнови да стана морски микробиолог. Като дете прочетох за светещата дълбоководна риба, която открил. Исках да преживея същите неща, които е преживял и той.
– Моето най-голямо приключение бе неуспешният ми опит да се напъхам през тази трийсет и пет сантиметрова врата – призна си Остин. – Защо не пробваш ти, Док?
Кейн, който беше висок около сто и седемдесет сантиметра, окачи сакото си на рамката на батисферата и после се вмъкна с главата напред през кръглия отвор.
– По-просторно е, отколкото изглежда отвън – чу се гласът му отвътре.
– Оригиналната батисфера е била 143 сантиметра в диаметър и стените ѝ били изработени от четирисантиметрова първокачествена закалена стомана – каза Дзавала. – Във вътрешността ѝ, освен гмуркачите, имало кислородни бутилки, филтри, фенер и телефонни кабели. Ние послъгахме малко. Илюминаторите са направени от полимер, вместо от кварц. Въжето е от кевлар, вместо от стомана, и заменихме медните комуникационни кабели с оптични. Освен това смалихме обемистите уреди. Бих предпочел сферата да е направена от титан, но цената щеше да е много по-висока.
Кейн с лекота излезе от апарата и загледа Дзавала почти с благоговение.
– Свършил си отлична работа, Джо! Бийб и Бартън са знаели, че рискуват живота си, но техният младежки ентусиазъм е надделял над страха им.
– Явно този ентусиазъм е заразил и теб, щом си изминал целият път дотук– каза Остин. – Разбрах, че си бил в Тихия океан.
– Да. Работех за Чичо Сам. Рутинна работа. За моя радост тъкмо приключвахме. Никак не ми се искаше да пропусна гмуркането.
Към батисферата се приближиха третият помощник капитан и двама мъже и една жена с камери, прожектори и микрофони.
– Това е филмовият екип на НАМПД – обясни Остин. – Те ще интервюират безстрашните гмуркачи.
По лицето на Макс Кейн се изписа паника.
– Сигурно изглеждам ужасно! И мириша! Не могат ли да почакат докато си взема душ и обръсна цялата тази четина от лицето си?
– Джо ще говори с тях, докато се оправиш. Ще се видим на мостика след като приключите с интервюто – каза Остин. – Трябва да обсъдим плана за утре.
На път към мостика Остин си спомни своето собствено детство в Сиатъл и как книгите на Бийб не даваха мира на въображението му. Сети се за една от историите, които много го беше впечатлила. Бийб стоял на ръба на една подводна пропаст, а маркучът, доставящ кислород до апарата, бил опънат до скъсване. Той гледал с копнеж към дълбините, които не можел да достигне. Случката обобщаваше склонността на Остин постоянно да поставя на изпитание границите на собствените си възможности.
Роден и отраснал в Сиатъл, Остин остана верен на момчешките си мечти, като се записа да учи „Системи за управление” във Вашингтонския университет. По същото време посещаваше и престижното училище за дълбоководно гмуркане. Завърши го с диплома по специалност „Спасяване“. Няколко години работи на нефтени платформи в Северно море и във фирмата на баща си за изваждане на потънали кораби, но приключенският му дух се нуждаеше от свобода. Ето защо прие поканата да стане част от екипа на един таен отдел на ЦРУ за подводно разузнаване. Скоро беше негов ръководител и остана такъв до края на Студената война, когато отделът беше закрит. Баща му се надяваше, че ще се върне към семейната фирма, но Остин се включи в НАМПД и оглави един специален екип, в който влизаха Дзавала и съпрузите Пол и Гамей Траут. Адмирал Сандекър бе преценил, че трябва да сформира Специален екип за разследване на необичайни загадки над и под повърхността на световния океан.
След приключване на последната мисия – търсенето на отдавна изгубената финикийска статуя, известна като „Мореплавателя”, Остин бе дочул, че Националното географско дружество и Нюйоркското зоологическо дружество дават пари за създаването на филм за историческото гмуркане с батисфера на Бийб през 1934 г. Актьори щяха да играят ролите на Бийб и Бартън в бутафорна батисфера, а повечето от гмурканията щяха да бъдат симулирани.
Читать дальше