Клайв Къслър - Медуза

– Затвори люка, Кърт, че става течение!

– Ще се видим след няколко часа и ще пийнем по една маргарита – викна им Остин и заповяда да започнат затварянето на люка на батисферата.

Кранът вдигна сто и осемдесет-килограмовия люк и го приближи до отвора на батискафа. С пневматичен гайковерт техниците завиха десетте огромни гайки върху болтовете. Кейн и Остин си стиснаха ръце през десетсантиметров кръгъл отвор в центъра на люка, през който се вкарваха инструменти, без да се налага да се маха огромния капак. После техниците затвориха и този отвор.

Остин взе микрофона, свързан с комуникационната система на батисферата, и предупреди гмуркачите, че кранът ще ги издигнати във въздуха. „Б3” се залюля над палубата, сякаш две хиляди и петстотин килограмовата стоманена сфера беше лека като перце. Кранът бавно я премести и я задържа на осем метра над повърхността на водата.

Остин се свърза с батисфера по радиостанцията и даде разрешение на Дзавала да започне спускането.

През илюминаторите на „Б3” Дзавала и Кейн зърнаха лицата на екипажа и снимачния екип, части от кораба и небето, преди всичко да се изпълни със зелени мехурчета и пяна. „Б3” се плъзна в кристално чистите води на океана.

Кранът продължи да спуска водолазната камбана докато водата не я покри напълно.

– Благодаря за мекото кацане – проехтя далечният глас на Дзавала през микрофона.

– Много сме добри, можем да потопи тази поничка дори в чаша кафе – отвърна Остин.

– Не ми говори за кафе и други напитки – засмя се Дзавала. – Тоалетната се намира извън батисферата.

– Следващият път ще ти резервирам каюта в първа класа.

– Оценявам предложението, но главната ми грижа е краката ни да останат сухи. Давайте към следващата спирка.

Лебедката развъртя петнайсет метра кабел и батисферата спря за последна проверка на безопасността. Дзавала и Кейн огледаха вътрешността за влага, като с особено внимание провериха водонепромокаемите пломби около люка.

Всичко изглеждаше наред. Дзавала провери кислородните запаси, циркулацията на въздуха и комуникационните системи. Индикаторите показваха, че всички електронни нерви и бели дробове на батисферата работят отлично. Той се свърза с кораба-майка.

– Всичко е наред, Кърт. Системите работят. Готов ли си, Док?

– Спускайте ни! – отвърна Кейн.

Пенливите ръце на морето обгърнаха батисферата като отдавна изгубен роднина и само един стълб с мехурчета посочваше мястото, от което кухата сфера и двамата ѝ пътници започнаха деветстотинметровото спускане до подводното царство на Нептун.

Двамата пасажери на „Б3” бяха запечатани като в стоманена клетка, която щеше да затрудни дори и Хари Худини, но образите им свободно обикаляха планетата. Две миниатюрни камери на вътрешната стена предаваха изображения от кабината на батисферата към мачтовата антена на кораба „Бийб“, откъдето сигналът политаше към сателитите и незабавно се предаваше към лаборатории и класни стаи по света.

На хиляди километри от Бермуда, една червено-бяла комуникационна шамандура, плаваща в отдалечена част от Тихия океан, препредаваше снимките до слабо осветена стая на деветдесет метра под повърхността. Цял ред телевизионни екрани на стената на полукръгла камера показваха зеленикави кадри на ята риби, преминаващи пред камерите като раздухани от вятъра конфети.

Дузина мъже и жени се бяха събрали около единствения екран, който не показваше морското дъно. Погледите им бяха вперени в синьо-черно изображение на земното кълбо и надпис „НАМПД”. Докато наблюдаваха, буквите бяха заменени от кадри от вътрешността на „Б3” и двамата му пасажери.

– Еха! – извика Луис Мичъл и размаха ръце. – Той носи късметлийската си шапка!

Чу се смях. В този момент Макс Кейн заговори и настъпи тишина. Думите и движението на устните му леко се разминаваха. Той се наведе към камерата, а очите и бузите му странно се уголемиха заради оптическото изкривяване на лещата.

– Здравейте на всички! Казвам се доктор Макс Кейн. Директор съм на Морския център на Боунфиш Кий. В момента се намирав в копие на батисферата на Бийб и Бартън.

– Докторът обича да се раздава за лабораторията – каза един мъж с посивяла коса, отдясно на Луис.

Кейн продължи:

– Намираме се в Бермудски води, където скоро ще повторим историческото деветстотинметрово спускане на батисферата на Бийб и Бартън, извършено през 1934 г. Това е третият апарат от този вид, затова накратко го наричаме „Б3”. Пилотът на батисферата е Джо Дзавала, морски инженер от Националната агенция за морско и подводно дело. Джо е конструирал копието на батисферата.