Клайв Къслър - Медуза

Остин убеди ръководството на НАМПД да позволи на Дзавала да конструира съвременна батисфера. Водолазната камбана трябваше да бъде спусната от един от изследователските кораб на агенцията – „Уилям Бийб” и да помогне с подводни документални снимки за създаването на филма. Като всички държавни агенции, НАМПД трябваше да се бори за своя дял от федералното финансиране, а и добрата реклама нямаше да ѝ навреди.

Дърк Пит бе поел поста директор на НАМПД, след като адмирал Сандекър стана вицепрезидент на Съединените щати. Новият директор също беше заинтересован работата на агенцията да има позитивен образ пред общестото. Дълбоководната камера на батисферата щеше да бъде рециклирана след края на филма и щеше да се превърне в сърце на съвсем нов подводен апарат. Водолазната камбана получи името „Б3”, защото беше третият корпус, създаден по плановете на Бийб и Бартън.

Следвани от оператор и звукотехник, Дзавала и гладко избръснатият Кейн се качиха на мостика, след като приключиха с интервютата. Остин представи Кейн на капитана Майк Генън, опитен член на НАМПД. Той разпъна една карта на масата и посочи остров Нонсач, близо до североизточния край на Бермудския архипелаг.

– Ще пуснем котва колкото се може по-близо до мястото, на което е спрял Бийб – каза капитанът. – Ще сме на около тринайсет километра от сушата с малко над деветстотин метра вода под кила на кораба.

– Избрахме по-плитко място от планираното, за да можем да заснемем морското дъно – допълни Остин. – Каква е прогнозата за времето?

– Довечера се очаква силен вятър, но до сутринта трябва да утихне – отвърна Генън.

Остин се обърна към Кейн.

– Само ние говорим, Док. Какво се надяваш да откриеш при това гмуркане?

Кейн помисли малко преди да отговори.

– Чудеса – отвърна той, усмихвайки се загадъчно.

– Как така?

– Когато Бийб съобщил, че е уловил светещи риби в мрежите си, неговите колеги учени не му повярвали. Бийб се надявал, че батисферата ще докаже откритието му. Той се сравнявал с палеонтолог, който може да върне времето назад и да види вкаменелостите живи. Също като Бийб, моята надежда е да разкрия чудесата, криещи се под повърхността на океана.

– Чудеса в биомедицината? – не се предаваше Остин.

Замечтаното изражение на Кейн се стопи.

– Как така биомедицина? – в гласа на Кейн се прокрадна остра нотка. Той се взря във видеокамерата.

– Проверих Боунфиш Кий в „Гугъл”. На вашата страница се споменава един заместител на морфина, който вашата лаборатория е разработила от отрова на охлюви. Питам се дали сте открили нещо подобно в Тихия океан.

Кейн се усмихна.

– Говорех като морски микробиолог... метафорично.

Остин кимна.

– Да поговорим за чудеса и метафори докато вечеряме, Док.

Кейн се прозя широко.

– Мисля, че ми е време да поспя – отвърна той. – Извинете за притеснението, капитане, но се чудех дали може да получа един сандвич в каютата си. По-добре да се наспя, за да бъда свеж за утрешното гмуркане.

Остин каза, че ще се видят сутринта. Той замислено проследи как Кейн напуска мостика, като се чудеше защо докторът реагира толкова остро на един съвсем обикновен въпрос. После се обърна и продължи разговора си с капитана.

На следващата сутрин корабът на НАМПД пое по курса на експедицията на Бийб – първо през Кесъл Роудс, после покрай високи, назъбени скали и стари фортове, подмина Гърнет Рок и излезе в открито море.

Силният вятър бе утихнал, но вълните още се гонеха една друга с белите си гребени. Въпреки вълнението корабът плава около час в открито море и пусна котва.

Водолазната камбана беше минала през какви ли не тестове, но въпреки това Дзавала искаше да я пусне празна поне веднъж преди основното потапяне. Кранът издигна запечатаната батисфера над водата и я спусна на петнайсет метра. След четвърт час извадиха „Б3” на палубата и Дзавала огледа вътрешността ѝ.

– По-суха е от пясък в пустиня – каза той.

– Готов ли си да се гмурнеш, Док? – попита Остин.

– Готов съм от почти четирийсет години – отвърна Кейн.

Дзавала метна две надуваеми възглавници и малко одеяла през отвора.

– Бийб и Бартън са седели на твърдия студен под – каза той. – Реших, че поне минимален комфорт няма да ни се отрази зле.

На свой ред, Кейн извади две кепета от чантата си и връчи едното на Дзавала.

– Бартън никога не се е гмуркал без късметлийската си шапка.

Дзавала си сложи кепето и се мушна през люка на батисферата, като внимаваше да не закачи подплатеното си яке и панталони на стоманените болтове около отвора. Инженерът се сви до контролното табло. Кейн влезе след него и седна до илюминатора. Дзавала включи кислорода и извика на Остин: