Клайв Къслър - Медуза

Кейн помоли шофьора да спре близо до един кораб с тюркоазен корпус. Отличителният цвят и надписът „НАМПД“ точно под името на кораба „Уилям Бийб” показваха, че плавателният съд принадлежи на Националната агенция за морско и подводно дело, най-голямата организация в света за изследване на океаните.

Кейн слезе от таксито и връчи няколко банкноти на шофьора. После метна торбата си през рамо и бързо се качи по стълбата. Една жена с миловидно лице, облечена в униформа, посрещна Кейн с топла усмивка.

– Добър ден – каза тя. – Името ми е Марла Хейс. Аз съм трети помощник капитан на този кораб. А вие сте?

– Макс Кейн.

Тя провери в списъка, който държеше и отбеляза името на Кейн.

– Добре дошли на борда на „Бийб”, доктор Кейн. Ще ви отведа до вашата каюта и после ще ви покажа кораба.

– Ако не възразявате, изминах дълъг път и нямам търпение да видя „Б3”.

– Няма проблем – отвърна Марла и поведе Кейн към кърмата.

Дългият седемдесет и шест метра изследователски кораб беше нещо като морски еквивалент на професионален щангист. А кърмата му със здрав кран и широка палуба, беше най-натоварената част от него. По нея беше пълно с макари и подемници, които учените използваха, за да спускат подводните устройства, с които изследваха дълбините. Погледът на Кейн се плъзна по огромна, портокалова на цвят сфера, висяща в стоманена люлка под високия кран. По повърхността на сферата имаше три илюминатора, напомнящи за оръдия с къс обсег.

– Ето я – каза Марла. – Ще мина след малко да проверя как сте.

Кейн благодари на младата жена и внимателно приближи сферата, като стъпваше предпазливо, сякаш очакваше странният обект да скочи на трите крака, които стърчаха от основата му. Докторът заобиколи сферата и за малко да се сблъска с един мъж в хавайска риза и къси работни панталони, който стоеше пред кръгъл отвор с диаметър малко повече от трийсет сантиметра. Главата на мъжа беше в сферата – сякаш беше погълнат от изцъкленото чудовище. Симфонията от нецензурни ругатни, ехтящи от вътрешността на сферата, сякаш долитаха от пещера.

Кейн остави торбата си на земята и попита:

– Тесничко ли ви е?

Мъжът удари главата си, докато се опитваше да излезе, което предизвика още няколко цветисти псувни, и отметна кичур посивели коси от очите си, по-сини от корали в спокойна морска вода. Той беше широкоплещест, висок около метър и осемдесет, и вероятно тежеше около деветдесет килограма. Мъжът се усмихна, показвайки идеални бели зъби, който блеснаха на бронзовото му лицето. Ясен знак за годините, прекарани в морето.

– Много тясно! Ще ми трябва обувалка и кутия с мас, за да вляза в тази антика, извадена от бунището – каза той.

От отвора се подаде още едно лице с бронзов тен и широка усмивка:

– Откажи се, Кърт! Ще трябва да те полеят със смазка и да те набият с ковашки чук.

Широкоплещестият мъж направи отвратена гримаса. После протегна ръката си.

– Аз съм Кърт Остин, ръководител на експедицията „Батисфера 3”.

Вторият мъж се измъкна с краката напред от сферата и също се представи.

– Джо Дзавала – каза той. – Аз съм инженерът на проекта „Б3”.

– Приятно ми е да се запозная и с двама ви. Името ми е Макс Кейн. – Той посочи сферата с пръст. – И смятате да се спусна на деветстотин метра под повърхността с тази антика, извадена от бунището?

Остин и Дзавала се спогледаха слисано.

– Много ми е приятно, доктор Кейн. Съжалявам, че се усъмних във вашия здрав разум – рече смутено Остин.

– Не за пръв път ме обвиняват, че ми липсват важни чаркове в мозъка. Човек свиква, когато се занимава само с изследвания. – Кейн свали слънчевите си очила и погледна двамата мъже с очи сини като морето наоколо. – И ме наричайте Док.

Остин посочи оранжевата сфера.

– Забрави думите ми отпреди малко, Док. Бих се спуснал още сега, ако батисферата беше малко по-голяма. Джо е най-добрият специалист по дълбоководно гмуркане. Той направи водолазната камбана безопасна като подводница на НАМПД.

Дзавала погледна изпитателно сферата.

– Използвах технология, която не е била достъпна през трийсетте, когато Бийб и Бартън са направили първата батисфера и са се потопили на 922 метра дълбочина през 1934 г., но иначе конструкцията е близка до тяхната. Батисферата им е била прекрасна със своята простота.

– Днес конструкцията на батисферата ни се струва толкова логична – каза Кейн. – Първоначално Уилям Бийб решил, че цилиндричната форма ще е по-подходяща. Той говорил със своя приятел, Теди Рузвелт, няколко години преди спускането и нарисувал идеята си върху една салфетка. Рузвелт не се е съгласил с него и вместо цилиндър нарисувал кръг – неговата идея за камера с формата на глобус. След време, когато Бийб видял сферичния дизайн на Отис Бартън, осъзнал, че това е единственият начин да се справи с налягането на голяма дълбочина.