Клайв Къслър - Медуза

Сонг Лий кимна в знак на съгласие.

– Като изключим човешката раса – каза тя, – не мисля, че на тази планета има по възхитителни същества. Каква е била стратегията ви досега?

– Искате ли да се разходим? На крак мисля доста по-добре.

Двамата тръгнаха по една от пътеките, които обикаляха острова и бяха прокарани навремето за гостите на курорта.

– Чух, че сте работили в Харбър Бренч – започна Лий.

Харбър Бренч беше морска лаборатория, разположена на източното крайбрежие на Флорида.

– Прекарах там няколко години – отвърна Кейн. – Морската медицина беше още в зародиш, но ние бяхме първите, които видяхме огромния потенциал за производство на лекарства от океански организми. Разбрахме, че океанските същества са развили изумителни естествени механизми, за да се справят с враждебната околна среда.

– Как попаднахте на Боунфиш Кий?

– В Харбър Бренч изследвахме различни вещества от морето, но аз исках да се концентрирам върху антивирусните агенти, затова напуснах онази лаборатория и с парите от фондацията създадох нова. Боунфиш Кий беше обявен за продажба на търг след урагана Чарли. Фондацията купи острова и ремонтира сградите, които бяха оцелели.

– Очевидно сте имали успех.

– От научна гледна точка се справяхме много добре – отвърна Кейн, – но миналата година спряха финансирането за лабораторията. Наследниците на предишния председател на фондацията оспориха в съда законността ѝ и спечелиха делото. Успях да закрепя положението, но беше въпрос на време да преустановим работата си. Съжалявам, че ще го кажа, но събитията в Китай ни спасиха задниците.

– Няма нужда да се извинявате – отвърна Лий. – Ние, китайците, сме измислили ин и ян. Противоположните сили могат да създадат благоприятен баланс. Разкажете ми, как Боунфиш Кий се е превърнал в център за изследване на най-новата епидемия? Чух само отделни части от историята.

– Съвсем случайно – отвърна Кейн. – Аз съм председател на един борд, който съветва федералните власти по отношение на най-новите научни открития, касаещи политиката и националната сигурност. Често давах информация на Центровете за контрол на заболяванията за възможни открития в областта на антивирусните проучвания. Когато новият щам на вируса беше засечен в Китай, ние бяхме наети да открием как да се справим с него. Средствата, които получаваме, значително укрепиха положението ни и ни позволиха да работим спокойно.

– Споменахте, че сте уверени в успеха си – каза Лий.

– Аз съм умерен оптимист. Като вирусолог, вие знаете колко е сложно да се разработи антивирусен агент.

Лий кимна.

– Все още се изумявам – каза тя – от сложността на механизмите, събрани в нещо, което на практика представлява микроскопична нуклеинова киселина, обвита с протеин.

Кейн на свой ред кимна.

– Винаги съм вярвал, че липсата на вкаменени следи от вируси е косвено доказателство, че те са извънземна форма на живот.

– Вие не сте единственият, който лансира подобна теория – каза Лий, – но трябва да се борим с пришълците с инструментите, с които разполагаме на земята. – Тя се усмихна. – Или във вашия случай, каквото откриете в морето. Как мога да ви помогна, докато съм тук?

– Работим върху едно единствено антивирусно вещество. Можем да използваме вашия опит като вирусолог, докато правим различни проби с него. В същото време – добави той, – бих искал да разработите епидемиологичен план как най-успешно да използваме ваксината, след като я синтезираме.

– Близо ли сте до този момент? – попита тя.

– Иска ми се да бяхме още по-близо. Но, да, на финалната права сме – отговори той.

Кейн зави по една добре утъпкана пътека, която се отклоняваше от главната алея. След около трийсет метра, пътеката свърши пред циментова постройка. Един мъж стоеше пред стоманената врата. Носеше къси панталони и синя тениска, и можеше да мине за работник по поддръжката, но вместо инструменти, от широкия кожен колан на кръста му стърчеше пистолет. Мъжът не изглеждаше изненадан да ги види. Сонг Лий си спомни думите на Макс Кейн, че навсякъде из острова има монтирани камери.

Мъжът отвори вратата и се отдръпна, за да пропусне гостите. Вътре беше студено и тъмно, с изключение на светлината от десетките аквариуми, в които мърдаха различни морски същества. От водните помпи се чуваше слабо бръмчене.

Докато вървяха покрай аквариумите, Кейн каза:

– Изследвахме всички тези организми, но след обаждането от Центъра за контрол на заболяванията, се наложи да ускорим работата си.