Клайв Къслър: Медуза

От друга страна, последните години, в които бе принудена да практикува медицина на най-базово ниво, я дариха с инстинкт, който беше по-ценен от всички карти и таблици на света. Интуицията ѝ подсказваше, че е твърде рано за празнуване. Като вирусолог, бе наясно колко бързо се приспособява и изменя един вирус. А като епидемиолог, знаеше от болезнен личен опит как една епидемия може светкавично да излезе от контрол. Но може би просто има сценична треска. Беше прегледала статистическите данни, които Хуанг ѝ даде, и според тях епидемията можеше да бъде овладяна съвсем скоро.

Доктор Лий се прокашля и погледна към публиката. Част от хората в залата, знаеха, че е била в изгнание и най-вероятно бяха отговорни за случилото се с нея, но тя преглътна горчивината.

– Ще перифразирам думите на американския писател Марк Твен – „слуховете за моето професионално падение са силно преувеличени“ – започна тя с равен тон, без да обръща внимание на смеха в залата. – Трябва да призная, че се изправям пред вас смирена. Откакто започнах да работя в провинцията, в света на епидемиологията е бил постигнат значителен напредък. Впечатлена съм от начина, по който държавите по света са се обединили, за да се борят с новата епидемия. Горда съм, че моята страна има водеща роля в тези усилия.

Лий прие с усмивка ръкоплясканията. Беше научила правилата на играта. Тези, които са очаквали гневни упреци, щяха да останат разочаровани.

– В същото време, трябва да ви предупредя, че не бива да сме самоуверени. Всяка епидемия е потенциална пандемия. И преди сме били изправени пред различни пандемии, но човечеството винаги е успявало да се справи.

Тя продължи да говори за големите епидемии в историята, започвайки с първата регистрирана пандемия в Атина по време на войната ѝ със Спарта. Римската пандемия от 251 г. пр. н. е. убила пет хиляди души за един ден. Константинополската епидемия през 452 г. погубила десет хиляди за един ден. Около 25 милиона загинали в Европа от „Черната смърт” през 40-те години на 14 в. и 40 до 50 милиона по целия свят по време на голямата епидемия от инфлуенца през 1918 г. Лий предупреди отново всички в залата, че не бива да са прекалено самоуверени и повтори колко е доволна от сплотения международен отговор на настоящата епидемия.

Доктор Лий остана изумена от аплодисментите, които последваха речта ѝ. Тя не очакваше да я приемат отново в медицинските среди след годините изгнание и едва сдържаше вълнението си. Лий слезе от трибуната, но вместо да се върне на мястото си, се насочи към изхода. Очите ѝ бяха пълни със сълзи и имаше нужда да остане малко сама. Тръгна по един коридор, без да знае накъде отива.

Някой я повика по име. Беше доктор Хуанг, който бързаше да я настигне.

– Речта ти беше блестяща! – каза той, останал без дъх.

– Благодаря, доктор Хуанг. След малко ще се върна в залата. Вероятно разбираш, че за мен това бе едно много емоционално събитие, но поне се успокоих като чух, че е малко вероятно да избухне световна пандемия.

– Напротив, доктор Лий, пандемията е сигурна. И ще убие милиони, преди да успеем да направим каквото и да било.

Доктор Лий погледна към вратата на залата.

– Не това чух вътре. Всички изглеждаха оптимисти, че епидемията ще бъде овладяна.

– Защото не знаят всички факти.

– Какви са фактите, доктор Хуанг? Защо тази епидемия от ТОРС е по различна от предишната?

– Трябва да ти кажа нещо... Тази история с ТОРС... е измама.

Лий погледна гневно Хуанг.

– Какво искаш да кажеш?

– Епидемията, която ни притеснява, е причинена от различен патоген, разновидност на вируса на инфлуенцата.

– Защо не ми каза? Защо ме остави да говоря за ТОРС?

– Моля те да ме разбереш! Не ми беше лесно да го направя, но речта ти трябваше да послужи като димна завеса, с която да се скрие факта, че патогенът, с който си имаме работа, е много по-опасен от ТОРС.

– Експертите, които се изказват в залата, не биха се съгласили...

– Защото им дадохме заблуждаваща информация. Когато ни помолиха да им изпратим проби от щама, за да го изследват, ние им дадохме стария ТОРС вирус. Опитваме се да предотвратим евентуална паника.

Устата на Лий пресъхна.

– Какъв е този нов патоген?

– Мутирала форма на стария щам на инфлуенцата. Разпространява се мигновено и е много по-смъртоносен. Смъртта настъпва много по-бързо и при много повече хора. Вирусът е невероятно приспособим.

Доктор Лий гледаше колегата си с широко отворени невярващи очи.