Клайв Къслър: Медуза

Капитанът отпи още малко водка и прибра бутилката в джоба. Преди да напусне кея, той не издържа и се обърна назад, за да види за последен път подводницата. Тя беше излязла от пристанището и плаваше в открито море към неясното си бъдеще. Капитанът се загърна в палтото, за да се предпази от ледения морски бриз и тръгна към колата си.

Василиевич беше твърде опитен, за да приема всичко за чиста монета. Казаха му, че подводницата е купена от международна компания за пренос на товари със седалище в Хонг Конг, но подробностите бяха неясни, а сделката приличаше повече на кукла матрьошка, отколкото на ясно търговско споразумение.

Капитанът имаше своя теория за бъдещето на подводницата. Един подводен съд с огромната товаровместимост на „Тайфун” е идеален за контрабанда на всякакъв вид стоки. Но Василиевич запази тези мисли за себе си. В съвременна Русия е опасно да знаеш твърде много. Не беше негова работа какво ще правят новите собственици с реликвата от Студената война. Сделката миришеше на гнило, но капитанът знаеше, че не е разумно да разпитва за тези неща и най-добре да не знае нищо.

Провинция Анхуй,

Китайска народна република

Хеликоптерът се появи сякаш от нищото и закръжа над селото като огромно водно конче. Доктор Сонг Лий вдигна глава от превръзката, която слагаше върху ръката на едно момче и се загледа във висящата във въздуха машина, която започна бавно да се спуска над една нива в края на селото.

Лекарката погали момчето по главата и прие заплащането от дванайсет пресни яйца от благодарните му родители. Лий беше промила раната със сапун и гореща вода, беше сложила компрес и се надяваше, че ще заздравее добре. С малкото инструменти и лекарства, с които разполагаше, младата лекарка правеше каквото може.

Доктор Лий занесе яйцата в колибата си и след това се присъедини към шумната тълпа, която вървеше към нивата. Развълнуваните селяни, повечето от които никога не бяха виждали летяща машина от толкова близо, обградиха плътно хеликоптера. Лий забеляза правителствения знак върху корпуса и се зачуди кой от Министерството на здравеопазването би дошъл в това забутано селце.

Вратата на хеликоптера се отвори и нисък, набит мъж с костюм и вратовръзка скочи на земята. Той огледа развълнуваната тълпа и по широкото му лице се появи ужасена гримаса. Тъкмо щеше да се върне обратно в машината, когато Лий се промъкна напред, за да го посрещне.

– Добър ден, доктор Хуанг! – каза тя с достатъчно висок глас, за да я чуе мъжът. – Каква приятна изненада.

Мъжът огледа тревожно тълпата.

– Не очаквах такова посрещане.

Доктор Лий се засмя.

– Не се тревожете, докторе, повечето от тези хора са ми много близки – тя посочи няколко от покафенелите от слънцето лица, върху които сияеха усмивки. – Това са моите пациенти.

Тя хвана доктор Хуанг за ръка и го поведе през множеството. Селяните ги последваха, но тя се обърна към тях и мило им обясни, че желае да говори с господина насаме.

Лий отведе госта си в своята колиба и му предложи разклатения сгъваем стол, на който обикновено седеше, докато преглеждаше пациентите си. Хуанг избърса потта от плешивото си теме с носна кърпа и изчисти калта от лъскавите си кожени обувки. Лий кипна вода за чай върху един походен котлон и подаде изпускащата пара чаша на своя гост. Хуанг отпи колебливо, сякаш не бе сигурен дали чашата е достатъчно чиста.

Лий седна в закърпения стар стол за хранене, който беше запазен за пациентите ѝ.

– Какво ще кажете за моята лечебница на открито? По-притеснителните пациенти преглеждам вътре в колибата, а домашните животни преглеждам там, където са си.

– Няма нищо общо с Медицинския факултет в Харвард – отбеляза Хуанг, оглеждайки колибата с погнуса.

Стените бяха направени от кал, а покривът – от слама.

– Няма нищо общо с каквото и да било – отвърна Лий, – но има някои предимства. Пациентите ми плащат със зеленчуци и яйца, така че никога не оставам гладна. Няма задръствания като на „Харвард Скуеър”, но пък за сметка на това е почти невъзможно да се намери добро карамелово кафе лате.

Хуанг и Лий се бяха запознали преди години на едно събиране на азиатски студенти в Харвардския университет. Той беше гостуващ професор от Китайската национална лаборатория по медицинска молекулярна биология, а тя всеки момент щеше да вземе дипломата си за вирусолог. Бързият ум и интелигентност на младата жена впечатлиха Хуанг и двамата продължиха да поддържат контакт и след завръщането им в Китай, където той се издигна до висок пост в министерството.