Клайв Къслър - Медуза

– Мина доста време, откакто говорихме за последно. Сигурно се питаш защо съм тук – каза Хуанг.

Доктор Лий харесваше и уважаваше Хуанг. За съжаление той работеше с доста високопоставени колеги, които загадъчно се изпокриваха, всеки път, когато тя имаше нужда да бъде чута в министерството.

– Съвсем не – каза Лий, с нотка на надменност в гласа. – Предполагам, че си тук да ми предадеш извиненията на управляващите за тяхното пренебрежително отношение към мен.

– Властта никога няма да признае, че е сгрешила, доктор Лий, но ти нямаш представа колко пъти съм съжалявал, че не надигах глас в твоя защита.

– Разбирам склонността на правителството да обвинява всички други освен себе си, доктор Хуанг, но ти нямаш представа колко пъти съм съжалявала, че нито един от колегите ми не ме защити.

Хуанг закърши ръце от неудобство.

– Не те виня – каза накрая той. – Моето мълчание си беше чиста страхливост. Не мога да говоря от името на своите колеги, а само да ти предложа моите най-искрени извинения за това, че не те защитих публично. Но се опитах да направя каквото мога, за да не влезеш в затвора.

Доктор Лий устоя на изкушението да разведе доктора из селото и да му покаже при какви условия живееха хората тук. Един затвор не е задължително да има решетки. Тя се отказа от намерението си и реши, че не е честно да се заяжда с Хуанг. Той не можеше да направи нищо, за да промени станалото.

Доктор Лий се усмихна с неохота.

– Приемам извинението ти, доктор Хуанг. Наистина се радвам да те видя. След като не идваш да ми предадеш благодарностите на правителството и нацията за моите услуги, какво правиш тук?

– Опасявам се, че нося лоши новини. – Въпреки че бяха сами, той сниши глас. – Завърна се! – каза той, почти шепнешком.

Лий усети леден топка в стомаха си.

– Къде? – попита тя.

– На север. – Той изговори името на една отдалечена провинция.

– Имало ли е други случаи?

– Засега не. Слава Богу това е доста изолиран район.

– Изолирахте ли вируса, за да установите щама му?

Той кимна.

– Коронавирус, както преди.

– Кога е бил засечен за пръв път и открихте ли източника?

– Преди около три седмици. Източникът все още не е ясен. Правителството незабавно изолира заболелите и постави селата под карантина, за да ограничи разпространението. Този път не поемат никакви рискове. Работим със Световната здравна организация и Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

– Този път действате доста по-организирано.

– Правителството си е взело поука – каза Хуанг. – Мълчанието му по отношение на епидемията от ТОРС 5 урони авторитета на Китай като световна сила. Нашите лидери разбраха, че този път не могат да пазят епидемията в тайна.

Китайското правителство беше подложено на сериозна критика от международната общност, защото не съобщи на света за първата епидемия от ТОРС. Това доведе до забавяне на лечението и до стотици смъртни случаи. Сонг Лий работеше в една Пекинска болница, когато избухна епидемията. Тя предположи, че заплахата е сериозна и опита да събере повече информация, за да убеди колегите си. Когато прикани началниците си да вземат мерки, те ѝ наредиха да си мълчи, но системата за контрол на епидемиите на Световната здравна организация алармира обществеността. Международна мрежа от лаборатории успя да изолира вирус, който до този момент не беше поразявал хора. Болестта беше наречена ТОРС, или тежък остър респираторен синдром. Вирусът се разпространи в повече от двайсет и четири държави на няколко континента и зарази над осем хиляди души. Близо хиляда от тях умряха и за малко беше избегната пандемия с непредвидими последици. Китайското правителство вкара в затвора лекаря, казал на света, че случаите са погрешно докладвани и пациентите са били пренасяни с линейки, за да бъдат скрити от Световната здравна организация. Други хора, които се опитаха да разкрият истината, също се превърнаха в мишени. Една от тях беше доктор Сонг Лий.

– И тогава можеха да не пазят епидемията в тайна – напомни тя на доктор Хуанг, без дори да се опитва да скрие яростта в гласа си. – Все още не си ми казал какво общо има това с мен.

– Събираме изследователски екип и искаме да се включиш в него – каза Хуанг.

Лий избухна.

– Какво мога да направя аз !? – попита тя. – Аз съм просто един селски лекар, който лекува животозастрашаващи болести с билки и вуду-магия!

– Умолявам те да оставиш чувствата си настрана! – започна Хуанг. – Ти беше една от първите, които засече епидемията от ТОРС. В Пекин се нуждаем от теб. Твоите познания по вирусология и епидемиология са безценни.