Клайв Къслър - Медуза

– Тази държава не се научи да не действа задкулисно?

– Напротив, научихме се – отвърна доктор Хуанг. – Китай работи със Съединените щати. Ние и американците се споразумяхме да пазим съществуването на този нов патоген в тайна... поне засега.

– Вече видяхме, че забавянето и скриването на информация струва човешки животи! – не се стърпя Лий.

– Видяхме и принудителна карантина – не ѝ остана длъжен Хуанг. – Затворени болници, преустановяване на пътуванията и търговията, нападнати хора в китайски квартали по целия свят. Не можем да кажем истината, Лий! Невъзможно е да се спре този патоген, докато не разработим ваксина.

– Сигурен ли си?

– Ако искаш вярвай на думите ми. Американците имат много по-мощни компютри. Те създадоха модели, според които временно можем да ограничим отделни огнища на зараза, но не след дълго вирусът ще се разпространи и ще имаме световна пандемия.

– Защо не ми каза всичко това в селото? – попита гневно Лий.

– Опасявах се, че ще помислиш, че предишният път съм те предал и няма да ми повярваш – отвърна Хуанг.

– А защо да ти вярвам сега?

– Защото ти казвам истината... Кълна се!

Доктор Лий беше объркана и разгневена, но не се съмняваше, че Хуанг е искрен.

– Спомена някаква ваксина – каза тя.

– Няколко лаборатории работят върху нея – отвърна той. – Най-обещаващото лекарство се разработва в САЩ, в лаборатория на Боунфиш Кий във Флорида. Учените се надяват, че едно вещество, добито от морски организми, ще ни осигури ваксина, която да спре разпространението на вируса.

– Твърдиш, че една-единствена лаборатория разработва единственото надеждно оръжие? – Лий за малко да се засмее на този абсурд, въпреки сериозността на ситуацията.

Вратите на залата се отвориха и хората започнаха да изпълват коридора. Хуанг сниши глас.

– Все още се разработва – каза той, – но да, имаме големи надежди. Работата може да се ускори, ако ти си там като представител на Китайската народна република.

– Правителството иска да отида в Боунфиш Кий? – попита тя. – Изглежда, че съм реабилитирана. Готова съм да направя всичко по силите си, но да се залага всичко на тази единствена ваксина... е несериозно. Ами ако не проработи?

В очите на Хуанг се изписа тревога и гласът му спадна до шепот.

– Тогава Бог да ни е на помощ!

5Тежък остър респираторен синдром – Бел. прев.

6Вид азиатски дребен бозайник. (бел. ред.)

Епидемията от инфлуенца през 1918 г. се появила внезапно и атакувала света точно когато той се опитвал да се съвземе от току-що приключилата опустошителна война. Заразата тръгнала от Испания и убила осем милиона души. Нарекли я Испански грип, въпреки че нападнала и много други страни, включително САЩ. Само за няколко месеца, тя се разпространила по целия свят. Нямало подходящо лекарство. Жертвите можели да се разболеят сутринта, в рамките на няколко часа да развият типичния обрив с цвят на махагон и да починат преди да падне нощта. Милиони загинали. Един милиард били заразените. Преди да затихне през 1919 г., инфлуенца убила повече хора от петте години жестока война. По-страшна била дори от „Черната смърт”.

Зловещата статистика не напускаше ума на доктор Сонг Лий, докато изминаваше последните километри към Боунфиш Кий. Тя кацна във Форт Майърс и нае кола до пристанище Пайн Айлънд, където се срещна с един колоритен местен жител на име Дули Грийн. Той я откара с лодката си до острова през мангровите гори. На пристана я чакаше някакъв мъж.

– Здравейте, доктор Лий – каза развълнувано мъжът и протегна ръката си. – Казвам се Макс Кейн. Добре дошли на Фентъзи Айлънд. Аз ръководя това мъничко кътче от рая.

Със избелялата си хавайска риза и протъркани къси дънкови панталони, Кейн приличаше повече на бездомник, отколкото на уважаван морски микробиолог, чиято впечатляваща биография Лий бе прочела. Един китайски учен от неговия ранг не можеше да бъде видян без бяла престилка.

– Радвам се да се запознаем, доктор Кейн – усмихна се Лий, поглеждайки поклащащите се от вятъра палми и избелялата сграда, кацнала върху нисък, тревист хълм, на няколкостотин метра от пристана. – Не съм виждала друга лаборатория, разположена на толкова живописно място.

Кейн се ухили криво.

– Не е и наполовина толкова живописно, колкото сегашните обитатели на острова. – Той грабна куфара на гостенката си и закрачи енергично към вътрешността. – Елате, ще ви покажа къде ще се настаните.