Клайв Къслър - Медуза

Двамата се изкачиха по издълбани в хълма стъпала и продължиха по пътека от начупени мидени черупки към спретнати колиби, боядисани в розово с бели ивици. Кейн отвори вратата на една от колибите и покани Лий да влезе. В тясното пространство бяха побрани легло, стол, гардероб и едно бюро.

– Не е като хотел „Риц”, но има всичко необходимо – каза извинително Кейн.

Лий си спомни за своята колиба в селото.

– Сигурна съм, че тук ще ми е много удобно.

Кейн остави куфара на леглото.

– Радвам се да го чуя, доктор Лий – каза той. – Как пътувахте?

– Дълго ! – отвърна тя, подсилвайки отговора си с дълбока въздишка. – Но се радвам, че отново съм в Съединените щати.

– Чух, че сте прекарали известно време в Харвард – каза Кейн. – Оценяваме факта, че дойдохте, за да ни помогнете.

– Как бих могла да не дойда, доктор Кейн? – отвърна Лий. – Досега светът имаше късмет. Въпреки постиженията на медицината, ние така и не разработихме ваксина за първата епидемия от инфлуенца от 1918 г. В момента си имаме работа с мутирал щам на този вирус. Изходът от тази ситуация зависи от работата ни тук. Кога мога да започна?

Макс Кейн се усмихна на нетърпението ѝ.

– Ще ви донеса нещо студено за пиене – каза той, – и ще ви разведа наоколо, ако желаете.

– Може по някое време да заспя права, заради часовата разлика, но засега съм добре – отвърна тя.

Макс Кейн я заведе до верандата на една сграда, типична за морски курорт.

Докато Сонг си почиваше на един дървен шезлонг, Кейн влезе вътре и донесе две чаши сок от манго и портокал с много лед. Лий отпи от освежителната напитка и се загледа в брега. Очакваше центърът на тайното изследване със световно значение да бъде заобиколен от огради и тълпи охранители и не можеше да скрие учудването си от спокойната идилична картина.

– Трудно е да си представиш, че тук има лаборатория, в която се прави такова важно изследване – рече тя. – Много е спокойно.

– Хората ще започнат да задават въпроси, ако сложим бодлива тел и наблюдателни кули. Стараем се да запазим образа на малък, спокоен изследователски център. Решихме, че най-добрата тактика е да се крием пред погледа на всички. На сайта ни пише, че лабораторията е частна и че работата ни е толкова скучна, че никой не би трябвало да си прави труда да идва. Вероятно си забелязала табелите „Частна собственост”, поставени навсякъде из острова. Досега сме имали само няколко молби за посещение, които успяхме да отклоним.

– Къде се намира лабораторията?

– Наложи се да бъдем малко по-потайни по отношение на изследователските помещения. По-навътре в острова са разположени три лаборатории. Скрити са много добре и в „Гугъл ърт” на тяхно място се виждат само дървета.

– Ами охрана? Не видях никакви пазачи.

– О, тук са! – отвърна Кейн с лека усмивка. – Всички служители в кухнята и по поддръжката всъщност са охранители. Разполагаме и с електронен наблюдателен център, който следи денонощно зоната около острова и самия остров. Навсякъде има монтирани камери.

– Ами човекът с лодката, господин Грийн? И той ли е част от измамата?

Кейн се усмихна.

– Дули ни осигурява чудесно прикритие. Той е работил тук преди ураганът Чарли да опустоши курорта на острова. Първоначално докарахме оборудването и личния състав със собствени лодки, но имахме нужда от някой, който да превозва хора и провизии от и до континента. Дули никога не е стъпвал по-навътре от пристана. Той си пада малко дърдорко, така че ако сподели с някого за нещо, което е видял тук, хората, които го познават, ще си помислят, че си измисля.

– Той се поинтересува коя съм. Успях да отклоня въпросите му.

– Сигурен съм, че до няколко часа всички в Пайн Айлънд ще знаят, че сте тук, но се съмнявам, че някой го е грижа за това.

– Радвам се. Трябва да призная, че съм доста притеснена от мащабите на задачата, която имаме, и възможните последствията, ако не успеем да я изпълним.

Кейн се замисли върху думите ѝ и накрая каза:

– Това, което сме постигнали досега, ме кара да вярвам, че няма да се провалим.

– Не искам да прозвуча неуважително, но щях да бъда много по-спокойна, ако знаех каква е научната основа за вашия оптимизъм.

– Скептицизмът е движещата сила на будния ум на учения – отвърна Кейн и разпери широко ръце. – Задачата ни е сложна, но не и неизпълнима. Знаем какво се очаква от нас и ще работим здраво. Но и вие много добре знаете, че когато си имаме работа с вируси, не можем да бъдем сигурни в нищо.