Клайв Къслър - Медуза

– Много съжалявам за баща ти! – обърна се Кейлъб към него. – Как е капитан Добс?

– Опасявам се, че не му остава много. Ще те заведа при него.

Просторната приемна и коридорът гъмжаха от десетте деца на капитана и безбройните му внуци. Щом Нейтън Добс прекрачи прага заедно със Стратър и странната фигура с качулката, в приемната се разнесе тих шепот. Нейтън помоли Стратър да се настани удобно и поведе Кейлъб към стаята на капитана.

Капитан Добс лежеше в леглото си, а до него стояха жена му и семейният им лекар. Те настояваха да затъмнят стаята на болния, за да не го дразни светлината, но Добс настоя пердетата да останат дръпнати, за да влиза слънце.

Сноп медени есенни лъчи падаха по грубото лице на капитана. Въпреки че лъвската му грива беше посребряла, чертите на лицето му бяха по-младежки, отколкото би се очаквало за на мъж, минал шейсетте. Погледът му обаче бе някак обърнат навътре – сякаш гледаше как смъртта се приближава. Съпругата на капитана и лекарят се оттеглиха, а Нейтън остана до вратата.

Добс видя Кейлъб и с мъка се усмихна.

– Благодаря ти, че дойде, Кейлъб – гласът, който някога ехтеше по палубата на кораба, се беше превърнал в дрезгав шепот.

Кейлъб свали качулката от лицето си.

– Казахте ми да не оспорвам капитанските заповеди.

– Aye! – изхъхри Добс. – Ще ти дам още един ценен съвет, младежо. Не си ври носа там, където не ти е работа. Опитах се да поправя един проклет стан, но не се дръпнах достатъчно бързо и виж на какво се натресох.

– Съжалявам за случилото се, капитане!

– Недей! Имам вярна съпруга, прекрасни деца и внуци, които ще продължат започнатото от мен.

– Бих искал да мога да кажа същото – отвърна Кейлъб с болка в гласа.

– Ти си се справил добре, Кейлъб. Знам всичко за твоята щедрост.

– Лесно е да си щедър, когато няма с кого да споделяш богатството си.

– Ти си го споделил със своите съграждани, а и чух за твоята прекрасна библиотека, посветена на Стария занаят.

– Аз не пуша и не пия, а книгите са единственият ми порок. Китоловството ми осигури живота, който имам сега. Затова събирам всяка книга, която е писана по въпроса.

Капитанът затвори очи и сякаш изгуби съзнание за миг, но след секунда клепачите му се отвориха.

– Имам нещо, което искам да споделя с теб.

Синът на капитана пристъпи напред и подаде на Кейлъб една махагонова кутия. Кейлъб отвори капака. Вътре лежеше книга. Младежът позна изтърканата синя корица.

– Давате ми бордовия дневник на „Принцес”, капитане?

– Aye , твой е! – отвърна капитанът. – За твоята прекрасна библиотека...

Кейлъб върна кутията.

– Не мога да го взема, сър!

– Ще правиш каквото ти нареди капитанът! – изръмжа Добс. – Моето семейство се съгласи да го вземеш. Нали така, Нейтън?

Синът на капитана кимна с глава.

– Това е волята на семейството ми, господин Най. Не можем да се сетим за по-достоен човек.

Внезапно капитанът вдигна ръка и я положи върху дневника.

– Много странно – каза той. – Нещо се случи на онзи остров с диваците. До ден днешен не мога да разбера дали е било Божие или дяволско дело.

Капитанът затвори очи. Дишането му започна да прекъсва, а от гърлото му се дочу хриптящ звук. Той изшептя името на жена си.

Нейтън хвана внимателно ръката на Кейлъб и го изведе от стаята. Благодари му любезно, че е дошъл и после каза на майка си, че времето на капитана е дошло.

Семействота на капитана изпълни спалнята му и коридора пред нея. Стратър и Кейлъб останаха съвсем сами в приемната.

– Отиде ли си? – попита Стратър.

– Още не, но няма да изкара дълго – рече тихо Кейлъб и после показа дневника на приятеля си.

– Предпочитам част от неговото богатство – изсумтя Стратър.

– За мен това е повече от съкровище – отвърна Кейлъб. – Освен това, ти имаш повече пари, отколкото можеш да похарчиш за цял един живот, приятелю.

– Тогава ще трябва да живея по-дълго – засмя се Стратър и погледна към спалнята.

Двамата напуснаха къщата и се качиха в каретата на Стратър. Кейлъб притискаше дневника към гърдите си, а мисълта му се върна назад към отдалечения остров, към дивите му обитатели, маскировката му на атуа , болестта и странните сини светлини. Кейлъб се обърна, за да погледне за последен път имението и си припомни думите на умиращия капитан.

Добс бе прав. Всичко, което се случи там беше много странно.

1Религиозна християнска общност, клон на протестанството, възникнала в Англия (17 в.), но силно разпространена в САЩ. Квакерите са известни с активната си социална ангажираност и строги морални ценности. – Бел. ред.