Клайв Къслър: Медуза

Стратър наостри уши и се заслуша с интерес в историята за Кейлъб Най – младокът, който бил погълнат от кит. Постоянните клиенти на бара посрещнаха историята с присмех.

– И къде е вашият Йона сега? – провикна се един от пияниците.

– Седи на тъмно на кораба – отговори един от моряците. – Иди и го виж със собствените си очи.

– Единственото, което искам да видя със собствените си очи, е още една халба бира – заяви през смях пияницата.

Стратър се измъкна от шумния бар и пое по тясната уличка към кея. Без никакво колебание прескочи перилото на „Принцес” и стъпи на осветената от няколко фенера палуба.

Кейлъб стоеше до парапета и се взираше в мъждукащите светлини на Ню Бедфорд. Чертите на лицето му не можеха да се различат, но то блестеше с някакво бледо сияние.

В Стратър се събуди панаирджията.

– Имам предложение за теб – обърна се той към младежа. – Ако приемеш, ще те направя богат човек.

Кейлъб изслуша предложението и се замисли. Явно преценяваше възможностите.

Само след няколко седмици Ню Бедфорд осъмна облепен с плакати, които направо избождаха очите с циркаджийския си шрифт и невероятната новина:

„ПОГЪЛНАТ ОТ КИТ!

Живият Йона разказва своята история!”

За първото представление Стратър нае една зала, но тя се оказа малка и му се наложи да отпрати стотиците любопитни, които се тълпяха пред вратите.

Онези, които успяха да се снабдят със скъпоценните билети, в продължение на два часа слушаха вълнуващата история на Кейлъб, който разказваше, изправен пред няколко движещи се рисунка на сцената с харпун в ръка.

Кейлъб даде мизерната си заплата на Стратър, за да плати на художник, който изрисува сравнително достоверни изображения върху няколкометрово платно, навито на руло. Осветената отзад картина се развиваше бавно, а Кейлъб показваше китоловната лодка, нападението на кита и изображение на собствените си крака, стърчащи от устата на животното. Имаше и рисунки на екзотични, покрити с палми острови, с групи туземци по бреговете.

Представлението пожъна такъв успех, че турнето им продължи по цялото Източно крайбрежие. Възхитена и възторжена публика се събираше в църкви и зали и със затаен дъх и зяпнала уста слушаше разказа на Кейлъб.

Стратър измисли някаква евтина брошура с рисунки на полуголи танцуващи туземки, за да направи историята още по-пикантна и я продаваше на останалата без дъх публика.

Няколко години по-късно Стратър и Кейлъб се оттеглиха от бизнеса, богати колкото най-успелите капитани на китоловни кораби.

Стратър си купи имение в Ню Бедфорд, а Кейлъб си построи подобната на торта къща в градчето Феърхевън, точно от другата страна на пристанището на китоловния град. От малката куличка на покрива, той наблюдаваше как пристигат и отплават корабите. Рядко излизаше през деня, а когато напускаше къщата, винаги покриваше главата и лицето си с качулка.

Съседите му го наричаха „Призрака” и макар че малко се плашеха от него, със сигурност го уважаваха заради щедростта му. Кейлъб използва част от богатството си, за да построи училище и библиотека в градчето. В замяна, хората пазеха личното пространство на своя Йона и не му се натрапваха.

Кейлъб отведе Стратър в едно просторно помещение – напълно празно, с изключение на едно удобно разгъващо се кресло, сложено по средата. Платното с картините от представлението на Кейлъб обикаляше стените. Всеки, който седнеше на креслото можеше да се завърти и да види историята на „Живия Йона” от начало до край.

– Е, какво ще кажеш? – обърна се Кейлъб към своя приятел.

Стратър поклати глава.

– Почти ми се прииска отново да тръгна от град на град.

– Да поговорим за това на чаша вино – предложи Кейлъб.

– Опасявам се, че нямаме време – отвърна Стратър. – Нося ти съобщение от Нейтън Добс.

– Най-големият син на капитана?

– Точно така. Баща му умира и иска да те види.

– Умира! Това е невъзможно! Самият ти ми каза, че капитанът изглежда здрав и енергичен като млад бик.

– Това, което го е повалило, не е болест, Кейлъб. Станала е злополука в една от неговите фабрики. Някакъв стан паднал отгоре му и му потрошил ребрата.

От сбръчканото лице на Кейлъб изчезна и последната следа от цвят.

– Кога мога да го видя? – попита той.

– Трябва да тръгнем веднага – отвърна Стратър. – Не му остава много.

Кейлъб се надигна от креслото.

– Отивам да си взема палтото и шапката.

Пътят към имението на капитана се виеше край пристанището на Ню Бедфорд и се изкачваше по улица „Каунти“. На улицата и алеята пред огромната къща в неогръцки стил бяха спрели множество карети. Нейтън Добс – синът на капитана, посрещна Стратър и Кейлъб на вратата и им благодари сърдечно, че са дошли. Младежът бе висок и слаб – пълно копие на баща си на младини.