Клайв Къслър - Медуза

Луис се приближи и поздрави другия мъж, който тежко се измъкна от пасажерското кресло. Той беше с няколко сантиметра по-висок от нея и носеше сини дънки и кецове. Върху анорака и бейзболната му шапка се виждаше логото на компанията, грижеща се за сигурността на лабораторията.

Луис протегна ръка.

– Добре дошли в „Селенията на Дейви Джоунс”. Аз съм доктор Луис Мичъл, заместник ръководител на лабораторията.

– Приятно ми е да се запознаем, госпожо – отвърна мъжът с провлачен южняшки акцент. – Името ми е Пелпс.

Луис очакваше да види полувоенен тип като мъжете от охраната на кораба-майка, където персоналът, работещ на дъното, си почиваше, но Пелпс изглеждаше сякаш сглобен от непотребни резервни части. Ръцете му бяха прекалено дълги за тялото, дланите му бяха несъразмерно големи, а главата твърде обемиста. Със своите тъжни, тъмни очи и голяма уста, подчертана от увисналите му мустаци, той по нещо напомняше на хрътка. Имаше дълга черна коса и големи, старомодни бакенбарди.

– Добре ли пътувахте, господин Пелпс?

– По-добре не можеше да бъде, госпожо. Най-много ме развълнуваха светлините на морското дъно. Мислех си, че сигурно е Атлантида.

Луис потрепна неволно от това пресилено сравнение с „Изчезналия град”.

– Радвам се да го чуя – каза тя. – Влезте в кабинета ми, за да обсъдим с какво можем да сме ви полезни.

Луис поведе госта си през цилиндричен коридор, който свършваше до една вита стълба, водеща към слабо осветена овална стая. Една риба беше допряла носа си в прозрачния куполовиден таван на помещението, който създаваше илюзията, че морето всеки момент ще нахлуе вътре.

Пелпс поклати глава с изумление.

– Невероятна гледка! Това е изумително, госпожо!

– Първоначално имаш чувството, че те хипнотизира, но с времето се свиква. Всъщност, това е кабинетът на доктор Кейн. Използвам го, докато го няма. Седнете и, моля, спрете да ме наричате „госпожо”. Това ме кара да се чувствам, сякаш съм на сто години. Предпочитам доктор Мичъл.

– За стогодишна изглеждате много добре, госпожо... Извинете, доктор Мичъл.

Луис отново трепна и усили лампите в стаята, за да може морските същества да се виждат по-малко и да не ги разсейват. Тя отвори един малък хладилник, извади две студени бутилки вода и подаде едната на Пелпс. След това седна зад бюро от пластмаса и хром, с поразително прост дизайн.

Пелпс си дръпна един стол.

– Искам да ви благодаря, че ми отделихте от ценното си време, доктор Мичъл. Сигурно имате много по-важна работа от това да говорите с един отегчителен стар охранител.

„Само ако знаеше“ , помисли си Луис, но се усмихна вежливо на госта си.

– Как мога да ви помогна, господин Пелпс?

– Моята компания ме изпрати тук да проверя за пропуски в сигурността на подводната лаборатория.

Луис се зачуди що за идиот е изпратил Пелпс да ѝ губи времето. Тя се отпусна назад и посочи към прозрачния таван.

– Между нас и повърхността има деветдесет метра вода. Това е по-добра защита от всеки ров на замък. Горе патрулира кораб на вашата компания с тежковъоръжени охранители, подкрепяни, ако се наложи, от дежурни екипи на Американския флот. Каква по-голяма сигурност от това?

Пелпс сбръчка вежди.

– С цялото ми уважение, доктор Мичъл, първото нещо, което научаваш в този бизнес е, че на света не съществува охранителна система, в която да няма пропуски.

Луис не обърна внимание на снизходителния му тон.

– Добре тогава, да започнем с обиколка на лабораторията – каза тя, завъртя се на стола си и натисна едно копче на клавиатурата. Върху екрана на монитора се появи триизмерна диаграма, на която се виждаха няколко сфери, свързани помежду си с тръби.

– Лабораторията се състои от четири големи сфери, подредени във формата на диамант и свързани с овални коридори – започна Луис. – В момента се намираме на върха на административния отсек. Под нас са помещенията на служителите и столовата. – Тя придвижи курсора на мишката, за да покаже друга сфера. – В този отсек се намира контролната зала, както и някои лаборатории, и складове. В следващия се помещава малък ядрен реактор. Въздухът ни се осигурява чрез система за отделяне на кислород от водата. Имаме и резервни кислородни бутилки за аварийни случаи. Намираме се на няколкостотин метра от ръба на един подводен каньон.

Пелпс посочи към сферичната сграда в средата на квадрата.

– Оттук ли влязохме?

– Точно така – отвърна Луис. – Мини-подводниците, закрепени под преходния модул, се използват за събиране на материали от каньона, но могат да служат и при евакуация на лабораторията. Като крайна мярка разполагаме и със спасителни капсули. Въздушната капсула е свързана чрез подсилени коридори, които осигуряват достъп на служителите от всеки друг модул и спомагат за структурната здравина на комплекса.