Клайв Къслър - Медуза

Пилотът приземи робота на дъното и насочи прожекторите му към “Б3“. Кърт се взря в картината.

Опитваше се да си представи какво може да се направи, за да освободят батисферата от прегръдката на морето. В този момент в дясната част на монитора се появи сянка. Нещо се движеше. Замръзна неподвижно за секунда и после изчезна.

– Какво беше това? – попита пилотът.

Преди Остин да успее да разбере какво е това, екранът изгасна.

Дзавала лежеше на една страна. Дясната му ръка беше притисната отдолу, а лявата свита до гърдите. Върху краката му лежеше нещо меко и тежко. Без да обръща внимание на острата болка в ухото, той повдигна глава и зърна Кейн проснат по корем върху коленете му.

На слабата, захранвана от акумулатор лампа, Дзавала видя, че навсякъде из кабината има разхвърляни хартии, пликчета, дрехи, бутилки с вода, възглавници и други предмети. Дзавала се пресегна да вземе слушалките и ги постави на ушите си. Тишина. Пробва и слушалките на Кейн. Не се чуваше дори статичен шум.

Загубата на връзка беше нещо зловещо, но оптимистичната природа на Дзавала не му позволи да се отчае. Той размърда единия си крак, освободи стъпалото си и избута тялото на Кейн от другия си крак. Макс се претърколи по гръб и от устните му се отрони слаб стон.

Усилията предизвикаха гадене у Дзавала. Той се пресегна към аптечката на стената, счупи една ампула и я размаха леко пред ноздрите си. Острата миризма веднага проясни съзнанието му.

Дзавала свали късметлийската си шапка и внимателно опипа главата си. Усети цицина, голява колкото яйце. Той сипа малко вода върху една марля и сложи компрес на главата си.

Дори най-слабото притискане беше болезнено, но пулсирането отслабна.

Дзавала подложи една възглавница под главата на Кейн. После свали шапката му и направи компрес и на него. Кейн трепна и очите му се отвориха.

– Ох! – каза той.

Добър знак.

– Съжалявам, Док, Флорънс Найтингейл 7 не успя да дойде, затова ще трябва да се задоволиш с мен – усмихна се Дзавала. – Опитай да си мръднеш пръстите на ръцете и краката.

Кейн сви пръстите на ръцете и краката си, после сви колене и се намръщи от болка.

– Мисля, че нямам нищо счупено.

Дзавала му помогна да стане и му подаде шише с вода. Изчака Кейн да отпие няколко глътки и попита:

– Какво си спомняш, Док?

Кейн сви усни.

– Гледах през илюминатора и коментирах... – той хвърли око към слушалките.

– Няма смисъл – отгатна мислите му Дзавала. – Не работят.

Лицето на Кейн пребледня.

– Нямаме връзка с повърхността?

– Временно... Продължавай.

Кейн пое дълбоко дъх.

– Видяхме някаква странна риба или кит. Следващото, което си спомням е, че поехме към Луната... После нищо. Ами ти?

Дзавала посочи с палец нагоре.

– Същото. Полетях във въздуха и после се забих в тавана. Подложих ръката си, за да омекотя удара, но единственото, което постигнах, бе да се ударя. Добре, че имам твърда глава.

– Вероятно кабелът се е откачил от барабана на лебедката.

Дзавала не каза нищо.

– Не разбирам – продължи Кейн, – защо още не са ни издърпали? – Той забеляза, че батисферата е напълно неподвижна и млъкна, за да си поеме дъх. – Не се движим, Джо. Какво се е случило?

Дзавала искаше да избегне паниката, но нямаше как да омекоти ситуацията.

– Изглежда сме паднали на дъното, Док.

Кейн погледна към таблото и видя, че системите работят на акумулатори.

– Ако бяхме закачени, щяхме да имаме ток. По дяволите! Сигурно кабелът се е скъсал.

– Това е почти невъзможно. Може да има и други причини за аварията. Искахме да поддържаме връзка чрез кабел, потопен на повече от деветстотин метра. Помниш ли как Бийб е сравнявал батисферата с грахово зърно, висящо на паякова нишка? Нито една система, създадена от човека, не е безгрешна. Но спокойно... Дори да не сме свързани с повърхността, имаме и други варианти.

Лицето на Кейн грейна.

– Ами да, разбира се! Твоята плавателна система.

Дзавала се усмихна.

– Какво ще кажеш да се качим в бара на „Бийб” и да си приготвим една кана с маргарити?

– Какво чакаме? – Кейн беше въодушевен като осъден на смърт затворник, на който му е дадена единайсетчасова отсрочка.

Дзавала свали една найлонова торба от стената и помоли Кейн да почисти кабината. Това щеше да разсее Макс.

– Резервоарите със сгъстен въздух се намират в центъра на платформата и са свързани с плавателните торби в плазовете – обясни Дзавала. – Когато се натисне това копче, капаците ще се отворят, сгъстеният въздух моментално издува торбите и те ще ни издигнат на повърхността, където корабът ще ни прибере.