Клайв Къслър - Медуза

До този момент работилницата се занимаваше предимно със спускането на батисферата на Остин. Като ръководител на проекта, той имаше близки професионални отношения с главния механик – едър, наподобяващ трол мъж, на име Ханк, който обичаше да приключва всяка задача с думите: „За държавна работа, стига толкова”.

Ханк навярно беше чул за „Б3”, защото посрещна Остин с мрачно лице.

– С какво мога да помогна, Кърт?

Остин извади схемата на „Б3” и я разпъна на масата. Той посочи към подковообразното метално съединение, което свързваше кабела с върха на сферата.

– Трябва да закача батисферата ето тук. – Остин нарисува една кука, закачена за края на кабел и я показа на Ханк. – Можеш ли да сглобиш това нещо за по-малко от час?

– Максимум четирийсет и пет минути – отговори Ханк. – Ще закача въжето за една резервна кука. Но не съм сигурен, че ще издържи деветстотин-метровото пътуване до повърхността.

– Интересува ме само първият половин метър – отвърна Остин. – Ако „Б3” се измъкне от калта, ще могат да включат плавателната система.

– Ще е трудно да закачите куката за онзи държач на тази дълбочина – отбеляза Генън. – Разстоянието между него и върха на сферата е само няколко сантиметра. – Той вдигна палеца и показалеца си. – Все едно да се опитваш да закачиш нещо толкова голямо от хеликоптер, намиращ се на деветстотин метра във въздуха. Според мен е почти невъзможно.

– Не съм съгласен – отвърна Остин. – Н апълно невъзможно е! Затова няма да го правя от повърхността.

– Ами как...? – Лицето на капитана стана замислено. – „Бъбълс”?

– Защо не? Той е изпробван на хиляда и петстотин метра.

– Но...

– Да го обсъдим в контролния фургон – предложи Остин.

Шестметровият фургон, подобен на кутия, се намираше до един хангар, в който съхраняваха подводните апарати и друго оборудване за изследване на морското дъно. Оттук се контролираше и управляваше спускането с „Бъбълс“ – специалния костюм за дълбоководно гмуркане. Фургонът разполагаше с отделно контролно табло.

Остин и Генън застанаха пред костюма за дълбоководно гмуркане – подобна на човек фигура с издути крайници, която напомняше на човечето на „Мишелин”. Прозрачният му шлем наподобяваше машина за дъвки.

Техническото име на „Бъбълс” беше атмосферен водолазен костюм, или АВК. С помощта на АВК беше възможно спускане на огромна дълбочина, без човек да се налага да се притеснява за убийственото налягане или нуждата от декомпресия. Обемистата животоподдържаща система на гърба на алуминиевото тяло – или корпус, както е официалното му наименование – осигуряваше на гмуркача от шест до осем часа под вода, а дори и повече, в случай на авария.

„Бъбълс” беше експериментален АВК, собственост на Американския флот и наследник на „Хардсют 2000”, разработен за спасяване на подводници. Изследователският кораб ползваше „Бъбълс“ с разрешението на флота, и след завършването на експедицията на „Б3”, щеше да го прехвърли на специален военен кораб край Бермудите.

Генън стоеше с ръце на кръста и клатеше глава.

– Не мога да ти позволя да го направиш, Кърт! – заяви капитанът. – „Бъбълс“ е прототип . Той все още не е бил тествана в океана. Последно чух, че безопасната дълбочина, до която може да достигне, е седемстотин и шейсет метра.

– Джо би ти казал, че всеки инженер, който държи на името си, работи с огромен резерв за безопасност – възрази Остин. – „Хардсют 2000” издържа до хиляда и петстотин метра при пробните спускания.

– Това бяха пробни гмуркания, а сега сме в реалността.

Остин погледна капитана с небесносините си очи.

– Реалността е, че Джо и Кейн ще замръзнат до смърт, или ще умрат от липса на кислород, ако не им помогнем.

– По дяволите, Кърт, знам го! Просто не искам да загине още някой.

Остин осъзна, че е прекалил и смекчи тона.

– Аз също – каза той. – Ето какво ще ви предложа – вие подгответе „Бъбълс“ за спускането, а аз ще се допитам до флота и ще се съобразя с отговора им.

Генън отдавна беше разбрал, че Остин е първична сила, неудържим като торнадо.

– Какво пък – каза капитанът с крива усмивка, – ще наредя да подготвят „Бъбълс“.

Остин вдигна палец в знак на одобрение и се запъти към мостика. По сателита той успя да се свърже с Центъра за дълбоководни потапяния на Американския флот в Калифорния. Той изслуша с растящо нетърпение записаното съобщение и поговори с няколко души, преди да попадне на един младши офицер в Отдела за поддръжка на системите за гмуркане към центъра. Остин набързо обясни ситуацията.