Клайв Къслър - Медуза

Минути по-късно, Остин слушаше Мик Джагър да пее „Не винаги можеш да получиш това, което искаш”.

Той се усмихна, съгласен с текста на песента на „Ролинг Стоунс”, че въпреки това, ако опиташ, можеш да получиш каквото искаш... особено ако имаш приятели.

Откараха двамата пасажери на „Б3” в лечебницата, сложиха ги да легнат и съблякоха смърдящите им дрехи. След това се погрижиха за натъртванията и охлузванията по телата им, и им направиха масаж, за да възстановят кръвообращението им. После лекарката ги погреба под цял куп одеяла и ги остави да се наспят.

Когато Джо Дзавала се събуди, първото нещо, което видя, беше лицето на Кърт Остин.

– Явно не съм в рая – рече Дзавала с дрезгав глас.

Остин държеше кръгла, кафява бутилка с дървена капачка.

Текила!

– Може и да си – каза той.

По устните на Дзавала се изписа лека усмивка.

– Прекрасна гледка за уморените ми очи – каза той. – Кога се върна на борда?

– Преди около половин час ме измъкнаха от костюма – каза Остин. – Ще ми споделиш ли какво се случи?

Дзавала кимна.

– Нека първо си стопля външностите – каза той. – После ще си стопля и вътрешностите и ще ти разкажа.

Едва след петнайсет минути под почти врелия душ топлината най-после проникна до костите на Дзавала. Остин му подаде пластмасова чаша с текила през вратата на душкабината, а после се прибра в каютата си, изкъпа се и се преоблече.

Когато Остин се върна при Дзавала, той вече се беше облякъл, седеше на стола и пиеше текила. Остин му помогна да стигне до столовата и поръча две порции пастърма с ръжен хляб.

Двамата погълнаха набързо сандвичите си, после Дзавала затвори очи и се облегна на стола.

– Това беше най-вкусното нещо, което съм ял – каза той.

– Ще ти напълня чашата, ако ми кажеш какво стана с батисферата – опита се да го изкуши Остин.

Дзавала вдигна чашата си и после разказа на приятеля си за ужасяващото падане на дъното на океана и за проблема със задействането на въздушните възглавници.

– Не мога да проумея как се е скъсало въжето – каза Дзавала и поклати глава.

– Не се е скъсало – каза Остин.

Кърт отвори куфара, който носеше и извади един лаптоп на масата. Той показа на Дзавала видеото, което камерата на костюма беше заснела при срещата му с АПА.

Дзавала извика едно одобрително “Еха!“, докато Остин се измъкваше от смъртоносните щипки. Когато видеото свърши с обезвреждането на апарата, Дзавала каза:

– Браво, но не си напускай работата, за да станеш матадор.

– Не съм и възнамерявал – отвърна Остин. – Като оставим бикоборството, трудно ли е да програмираш едно АПА да пререже кабела на батисфера?

– Не чак толкова, Кърт, но са нужни доста познания, за да го създадеш. Изключително постижение на инженерната мисъл. Много е пъргаво. Учи се от грешките си и се приспособява бързо. Жалко, че си го повредил.

– Прав си, Джо, трябваше да го оставя да ме убие, но точно днес не бях в настроение за това.

– На всеки се случва – отвърна Дзавала.

– Някаква идея откъде може да е дошло? – попита Остин.

– Имаше поне две дузини лодки, които следяха потапянето на батисферата. Гладната животинка може да е била спусната от всяка от тях. Защо мислиш те е нападнала, след като си освободил „Б3”?

– Нищо лично. Предполагам, че съм бил това, което военните наричат косвена жертва. – Той посочи към екрана. – Някой беше вдигнал мерника на батисферата. Нападна и мен, просто защото бях в квартала.

– Кой би искал да спре проекта „Б3”? – попита Дзавала.

– И аз се питам същото – отвърна Остин. – Да проверим дали Док се е събудил.

Кейн не само беше буден, но и доста весел. Беше се изкъпал, седеше на един стол по хавлия и разговаряше с лекарката.

– Вече знам какво е усещането да си консервирана сардина – каза той. – Благодаря, че ни спаси, Кърт! Не мога да повярвам, че кабелът се е скъсал.

– Не се е скъсал – осведоми го Дзавала. – Кърт каза, че бил прерязан.

– Прерязан? – Челюстта на Кейн увисна. – Не разбирам.

Остин показа на Кейн видеото и каза:

– Сещаш ли се кой може да положи толкова много усилия, за да прати батисферата на дъното?

Кейн поклати глава.

– Не. А вие?

– Двамата с Джо знаем толкова, колкото и ти – отвърна Остин. – Не се сещаме за причина да бъде саботиран един научен проект.

Гласът на Генън се чу през интеркома.

– Обаждане за господин Кейн – каза капитанът. – Ще го приемете ли?

Остин все слушалката от стената и я подаде на Кейн.