Клайв Къслър - Медуза

Очите на Кейн се разшириха от удивление.

– Ракета ? Това не може да е истина!

– Опасявам се, че е, Макс. Ракетата ударила кораба в лявата му страна. Никой не е убит, но има поне десетина ранени. „Мери” е кораво момиче. Задържа се над водата и подаде сигнал за помощ. Кръстосвачът „Конкорд” от Американския флот, пристигнал в рамките на часове и спасил всички на борда. Няколко пъти се опитахме да се свържем със „Селенията”, но безуспешно.

– Може взривната вълна да е повредила комуникационната шамандура – предположи Кейн.

– Не е. Кръстосвачът провери шамандурата и откри, че е непокътната.

– Къде е била совалката през това време?

– Малко преди нападението, подводният апарат се е спуснал до лабораторията, за да откара един представител на компанията, отговаряща за сигурността на „Селенията”. Апаратът все още беше под вода, когато ракетата удари.

– Ами миниподводниците на „Селенията”? – попита Кейн. – Те могат да послужат за евакуация в случай на авария. В краен случай лабораторията разполага и със спасителни капсули.

– Никакви подводници и капсули, Макс. Предполагаме, че се е случило нещо внезапно и катастрофално.

Главата на Кейн се завъртя. Той се отпусна в стола и се опита да осмисли последните думи на Кейси. Сети се за Луис Мичъл и другите членове на екипа от лабораторията на Боунфиш Кий, които се бяха събрали, за да го изпратят. След малко се окопити, напомняйки си, че е учен, който работи с факти, а не с предположения.

Кейн се изправи на стола си и каза:

– Кога ще можем да огледаме самата лаборатория?

– „Конкорд” изпрати апарати с дистанционно управление – отговори Кейси. – Сега можем само да чакаме да ни докладват.

– Надявам се, че момчетата от флота не седят със скръстени ръце – намеси се Кумбс. – Проследихте ли откъде е изстреляна ракетата?

Лейтенантът повдигна вежди. Кумбс беше от онзи тип млади помощници, които можеш да срещнеш във всяко учреждение и които приличаха на отрязани от тесто с формичка за курабийки. Беше късо подстриган, подобно на курсантите в Уест Пойнт, но единствената униформа, която някога бе носил, беше тази на скаут. Той беше усвоил до съвършенство едно универсално изражение на тиха компетентност, което не успяваше да скрие трудно сдържаната му арогантност. През своята морска кариера, Кейси често бе срещал клонинги на мъжа от Белия Дом и се беше научил да скрива презрението си към тях с вежлива усмивка.

– Флотът не кръсти ръце, господин Кумбс. Възстановихме предполагаемата траектория на ракетата и сме изпратили кораби и самолети, които да проверят позицията на изстрелване.

– Белият дом не се интересува от траектории и позиции, лейтенант. Проследен ли е обектът, от който е изстреляна? Ако е дело на чужда сила, то това може да има сериозен международен отзвук.

– Ракетата може да е дошла от кораб, подводница или самолет, сър. Това е всичко, което знаем. В момента само предполагаме. Отворени сме към всякакви предложения как да процедираме, сър.

Кумбс беше прекалено опитен в изкуството на прехвърлянето на отговорност, за да се хване на въдицата.

– Ще оставя решението на флота – каза той, – но ще ви кажа едно: по всичко личи, че това е един много добре организиран и сериозно финансиран план.

– Не мога да не се съглася с вашето предположение – отвърна любезно Кейн. – По същото време, в което „Прауд Мери” беше ударен с ракета, е бил направен опит да се саботира спускането на батисферата.

Кейн изчака да стихне шумната реакция после разказа подробностите около нападението срещу сферата.

Когато Кумбс чу за спасителното гмуркане на Остин, каза:

– Чувал съм вицепрезидентът Сандекър да говори за Кърт Остин. Май е някакъв авариен монтьор на НАМПД, нали? От малкото, което знам за неговите подвизи, вие все още щяхте да бъдете на дъното на океана, ако той не се е намирал на борда на „Бийб”. Тази история с лабораторията започва да ми се изяснява. Някой иска да саботира нашия проект.

– Аз също мисля така – каза Кейн. – Хората, които стоят зад това нападение над лабораторията, навярно са мислели, че в батисферата съм готов да бъда откъснат като зрял плод.

Доктор Софи Папас, единствената жена сред учените в залата, попита:

– Защо хората, отговорни за случилото се, не са изчакали да се върнете в лабораторията? Вместо две едновременни нападения, можеше да има само едно.

– Добър въпрос. – Кумбс се обърна към Кейн: – Лабораторията може ли да продължи работата си без вас?