Клайв Къслър - Медуза

С изключение на нощния дежурен на мостика, всички членове на екипажа спяха в каютите си, възстановявайки силите си от изтощителното спускане и спасяването на батисферата. Остин обаче беше буден, и след като гледа известно време замислено в тавана, стана, облече се и отиде в работилницата.

Щом влезе включи осветлението и отиде да разгледа острието, захванато в челюстите на менгемето. Той взе една лупа, насочи настолна лампа към метала и проучи мъничката вдлъбнатина близо до дръжката. През лупата успя да види, че дефектът всъщност е отпечатък с формата на равностранен триъгълник, с по една точка над всеки връх.

Остин нарисува видяното върху лист хартия. Продължи да го гледа още малко, но знакът не му говореше нищо. Той остави листа и излезе на палубата с надежда свежият въздух да го разсъни. Пое дълбоко дъх, но внезапният прилив на кислород го накара да се прозее. Синапсите му явно се нуждаеха от по-мощен стимул.

Той погледна към светлината на мостика, струяща през прозореца на лоцманската кабина. Вахтеният офицер винаги имаше топло кафе. Остин се качи по външната стълба до дясното крило на мостика. През леко открехнатата врата дочу мъжки глас. Думите бяха по-скоро изръмжани, отколкото произнесени и с акцент, който Остин не успя да различи, но една дума се открои от останалите.

Кейн!

Изострените инстинкти на Остин се задействаха. Той се отдалечи от вратата, опря гръб на външната стена на мостика и спря до един прозорец. През него той видя третият помощник-капитан Марла Хейс, един от моряците и капитан Генън, които се бяха събрали в лоцманската кабина. Капитанът явно току-що се беше събудил, защото носеше яке върху пижамата си, а краката му бяха обути в пантофи.

Капитанът, третият помощник-капитан и морякът, бяха заобиколени от четири фигури в камуфлажни униформи. Трима от командосите бяха с черни качулки на главите, а четвъртият беше свалил своята и Остин успя да види азиатското му лице с нефритено-зелени очи и гладко обръснатото му теме. И четиримата носеха автоматични оръжия с къса цев, пистолети и огромни ножове, които висяха на коланите им.

– Пак ще ви повторя: доктор Кейн вече не е на този кораб – каза Генън. – Преди няколко часа се качи на един хидроплан.

Командосът без качулка реагира с бързината да нападаща гърмяща змия. Дясната му ръка нанесе къс, пронизващ удар в слънчевия сплит на капитана.

– Не ме лъжете! – извика той.

Капитанът се преви на две, но успя да отговори.

– Кейн не е тук! – изхриптя той. – Ако не ми вярвате, претърсете проклетия кораб!

– Не, капитане – каза нападателят, – вие ще претърсите кораба! Кажете на всички да се качат на палубата!

Все още превит от болката, Генън неохотно взе предавателя, свързан с говорители из целия кораб. Той се поколеба с микрофона пред устата, но нападателят насочи дулото на пистолета си в слепоочието му, за да му покаже, че няма избор.

Генън потрепна, но упорито устоя на импулса да извика. Пое дълбоко дъх и заговори по микрофона.

– Говори капитанът. Внимание! Всички офицери и моряци да се съберат на задната палуба!

Нападателят излая някаква заповед и после той и двама от съучастниците му поведоха тримата пленници към вратата. Остин видя, че се движат и се изкачи по стълбата, която водеше към радио кулата върху покрива на лоцманската кабина. От своя пост, той наблюдаваше как групата слиза на главната палуба. Остин слезе отново и погледна през един прозорец. Един от нападателите беше останал, за да пази контролния център на кораба.

Остин се спусна по стълбите към долната палуба, тихичко отвори вратата на каютата на Дзавала, влезе вътре и бодна с пръст купчината под одеялата. Дзавала изпъшка, а после отмести завивките и седна на ръба на леглото.

– О, здравей, Кърт – каза той с прозявка. – Какво става?

– Не чу ли, че капитанът вика целия екипаж на палубата? – попита Остин.

Дзавала потърка сънено очи.

– Чух го – каза той, – но аз не съм част от екипажа, затова си останах в леглото.

– Твоето умение да спориш за дреболии може и да ти е спасило живота – отбеляза Остин.

Дзавала изведнъж живна.

– Какво става, Кърт?

– Неканени гости. Няколко тежко въоръжени господа в костюми на нинджи.

– Колко са?

– Доколкото видях, четирима, но може да има още. Търсят Кейн. Генън им каза, че Док вече не е на кораба, но те не му повярваха. Принудиха го да събере екипажа.

Дзавала промърмори нещо на испански, после скочи от леглото и извади чифт джинси и яке. После нахлупи своята късметлийска шапка.