Клайв Къслър - Медуза

– Изглежда така сякаш тук се е разразила Третата световна война – каза Дзавала, след като потушиха пожара. – Радвам се, че все още си цял.

– Благодарение на твоята навременна поява – отговори Остин. – Де да можех да кажа същото за „Хюмонгъс” – добави той с нотка на вина в гласа.

Дзавала се загледа в тлеещия робот, чиито части бяха пръснати по палубата.

– Сега разбирам защо образът умря – каза Дзавала.

– Това не е единственото, което умря – уточни Остин.

Той се приближи до телата, проснати на палубата и свали маската на мъжа, който се опита да убие Марла. Лицето му беше с груби, азиатски черти. Вторият мъж също беше азиатец. Остин огледа палубата, която беше обсипана с гилзи. В изпълнения с пушек въздух се носеше миризмата на барут.

– Вече знаем защо „Б3” беше нападнат – каза той. – Доктор Кейн... Трябва да говорим с него.

– Успех! – каза Дзавала. – Док ни даде да разберем много ясно, че изследванията му не ни засягат.

Устните на Остин се свиха в усмивка, която според опита на Дзавала, винаги предвещава неприятности.

– Много жалко – каза Остин с равен тон, – защото ще направя така, че да ни засягат.

12Добър вечер (исп.) – Бел. прев.

Шанхай, Китай

Върху регистрационния номер на сребърния „Мерцедес S65 AMG” седан, който излезе от подземния паркинг на петдесететажния небостъргач на компанията „Пирамид Трейдинг”, се виждаше само цифрата „2”, което показваше, че собственикът на колата е изключително заможен. Бляскавите номера се продаваха на търг за милиони долари на богати и суеверни хора, които вярваха, че малките цифри ще им донесат късмет.

За да се подсигури този късмет, отвън колата беше изработена от ракетоустойчиви бронирани плочи. Стъклата също бяха бронирани. Отдолу автомобилът беше защитен и от улични бомби. V-образният, 12-цилиндров двигател с мощност 600 конски сили, който се намираше под капака, можеше да ускори машината до 320 километра в час.

Един въоръжен телохранител, облечен в дочени работни дрехи, седеше на предната седалка до шофьора. За още по-голяма сигурност мерцедесът беше притиснат от двете страни от два джипа „G55 AMG” с мощност 493 конски сили. Във всеки от джиповете имаше по един шофьор и петима телохранители, въоръжени с леки картечници „Тип 79”, китайско производство, които можеха да изстрелват по петстотин куршума в минута.

Колоната от три автомобила следваше маршрут, който я отвеждаше далеч от модерните жилищни комплекси и бляскави клубове около телевизионната кула „Перлата на изтока“, най-високата подобна сграда в света. Колата и нейният ескорт ускориха покрай брега на река Яндзъ, после слязоха от магистралата и се насочиха към бедняшките квартали – най-срамната и неприятна страна на най-големия и богат град в Китайската народна република.

Шествието се залута из лабиринт от улички и навлезе в кошмарния пейзаж на една ничия земя, която беше толкова съсипана и лишена от живот, че дори най-отчаяните обитатели на гетата я избягваха. Автомобилите завиха по една тясна и неосветена уличка, и преминаха през портала на изоставен склад за тухли. Прозорците бяха заковани с изгнили дъски, а паркингът беше покрит със счупени стъкла и парчета дърво от транспортни сандъци, но бодливата тел върху електрическата метална ограда, която блестеше на фаровете, беше чисто нова.

Охранителите се изсипаха от джиповете и образуваха кордон между мерцедеса и платформата за товарене. Мъжът, който се возеше отпред до шофьора, излезе и отвори задната врата. Пътникът се показа от колата и бързо отиде до платформата, придружен от своя телохранител. Докато мъжете се изкачваха по стълбите, една добре смазаната плъзгаща се врата се отвори безшумно.

Двамата влязоха в склада и вратата се затвори. Светлината от флуоресцентните лампи на тавана разкри, че пътникът от мерцедеса е дребен мъж в син костюм, изработен по поръчка в Лондон, сребриста вратовръзка с безупречен възел, и обувки „Тестони”, струващи две хиляди долара. Мъжът имаше скована, почти военна стойка.

Посивялата коса, прилежно сресана наляво, и очилата с черна пластмасова рамка, придаваха на Уен Ло добродушен и дори безинтересен вид, който прилягаше повече на чиновник в тризвезден хотел, отколкото на началник на гигантски имотен и финансов консорциум, който служеше за прикритие на глобални операции, свързани с проституция, хазарт и наркотици.

Лицето на Уен Ло беше асиметрично, не от ляво надясно, а от горе надолу. Долната част от лицето му включваше закръглени бузки и момчешка усмивка, докато горната имаше широко чело, дълги, надвиснали вежди и бездушни нефритено-зелени очи, които не показваха повече емоция от едно сметало.