Клайв Къслър - Медуза

Той слуша известно време гласа от другата страна на линията и каза:

– Това е невъзможно!... Да, разбира се... Ще бъда готов.

Кейн остави слушалката и Остин го попита:

– Всичко наред ли е?

– Не съвсем – отвърна Кейн. Лицето му бе станало пепеляво. – Извинете ме, трябва да поговоря с капитана!

Кейн помоли лекарката да му помогне да стигне до мостика.

Остин се загледа за миг във вратата, после вдигна рамена и каза на Дзавала:

– Ела с мен до работилницата. Трябва да ти покажа нещо.

Мандибулата, която Остин откъсна от апарата, бе увита в плат и поставена в едно менгеме. С помощта на чифт дебели работни ръкавици, той освободи острието. Беше дълго около метър и двайсет, и широко петнайсет сантиметра. Беше извито към вътрешния ръб и остро като бръснач. Парчето метал беше неочаквано леко. Остин прецени, че тежи по-малко от осем килограма.

Дзавала подсвирна тихичко.

– Прекрасно е! – промърмори той. – Това е някаква метална сплав. Който и да го е създал, не е очаквал да бъде огънато там, където се съединява с апарата. Това е слабото му място. Ръбът на това нещо е остър като самурайски меч.

– Чифт от тези ножове за масло могат да ти съсипят деня.

– Жалко, че Бийб не е жив – каза Дзавала. – Това щеше да го накара да разбере, че опасностите на дълбокия океан не са преувеличени.

– Океанът не е родил това нещо. То определено е създадено от човек. – Остин обърна внимателно парчето. Металът беше изкусно изкован, като изключим една мъничка дупчица, с големината на глава на топлийка, на няколко сантиметра от мястото, където острието се беше отчупило от апарата.

Остин уви острието с плата и го захвана с менгемето.

– Ти прекара доста време с Док... Той каза ли нещо, което може да хвърли светлина върху тази загадка?

– Говореше много за медузи, но ми направи впечатление нещо. – Дзавала започна да рови в паметта си. – Докато бяхме в капана на калта, го попитах за неговите изследвания. Той каза, че работи върху нещо, което може да засегне всеки мъж, жена и дете на планетата.

– Поясни ли какво?

Дзавала поклати глава.

– Попитах го за подробности. Той каза, че ако ми каже върху какво работи, ще трябва да ме убие.

Дясното ъгълче на устата на Остин се повдигна в лека усмивка.

– Наистина ли го е казал? Звучи иронично, като се има предвид, че са ви делели няколко минути от това, което вестниците наричат зловеща смърт.

– Доста се посмяхме, но мисля, че беше искрен.

Остин помисли върху думите на Дзавала и каза:

– Какво мислиш за обаждането, което Док получи преди няколко минути?

– Докторът изглеждаше сякаш някой кон го е ритнал в стомаха.

– Няма съмнение, че беше разстроен.

Остин предложи да поговорят отново с Кейн. Излязоха на палубата и видяха Макс и капитана. Кейн крачеше към тях с все още скована походка и носеше войнишка торба. Капитанът вървеше до него.

– Тъкмо идвахме при вас, момчета – каза капитанът, сочейки към светлините на приближаващ се плавателен съд. – Това е катерът на бреговата охрана, който ще прибере доктор Кейн.

Катерът спря на около сто метра от кораба. Остин помогна на Кейн да си сложи спасителната жилетка и го съпроводи до рампата на кърмата, където го чакаше „Зодиак”. Док благодари на Остин, Джо и капитана за помощта им.

– Съжалявам, че трябва да си тръгнеш – каза Остин.

– Не колкото мен! – усмихна се Кейн а и добави: – Приключенията на Бийб бледнеят пред нашето спускане.

– На Боунфиш Кий ли се връщаш?

– Все още не... Ще поддържаме връзка.

Кейн се качи в „Зодиак”. Лодката полетя над водата и бързо стигна до катера на бреговата охрана. Там му помогнаха да се качи на борда и плавателният съд започна да се отдалечава, още преди лодката да се върне на „Бийб”.

Остин, Генън и Дзавала наблюдаваха катера, докато се изгуби от погледа им. После Генън се обърна към Остин и го попита дали иска на сутринта да поемат към пристанището. Остин предложи да се опитат да си върнат изгубения робот. Генън отвърна, че прогнозата е за хубаво време, след като силният вятър беше утихнал. Той планираше да проведе операцията по изваждането с помощта на най-големия подводен робот на кораба, механично чудовище, на име „Хюмонгъс” 10.

– Всъщност ние не знаем почти нищо за Док – каза Дзавала, след като капитанът се отдалечи.

– Време е да научим тогава. Ще помоля семейство Траут да проверят Боунфиш Кий. През това време, според правилата на Британския флот, ние имаме право на втора чаша грог.