Клайв Къслър - Медуза

Добронамерената шега накара хората около масата да се разсмеят отново.

Доктор Мейхю каза:

– Доктор Бенет забрави да спомене, че помощник директорът на центъра също е жена: Луис Мичъл.

– Ще имам ли възможност да се запозная с нея? – попита Гамей.

– Не и преди да се върне от... – Доктор Бенет прекъсна изречението си по средата. – Тя замина... по работа.

– Луис работи с доктор Кейн – добави Мейхю. – Когато тя е тук, островът не изглежда толкова лишен от женско присъствие, колкото може да ви се стори на пръв поглед.

Гамей се престори, че не е забелязала как Мейхю леко побутна ръката на Бенет и погледна към другите маси в помещението.

– Това ли е целият персонал на лабораторията? – попита тя.

– Това е основният екип – отговори Мейхю. – Повечето от нашите колеги работят на терен.

– Сигурно този терен е много голям – каза тя в нелеп опит да се пошегува.

Тишината, която последва, можеше да се реже с нож.

Най-после Мейхю показа зъбите си.

– Да, предполагам, че е така – отбеляза студено той. После погледна към другите, които приеха коментара му като знак да се усмихнат и го направиха с нежелание.

Гамей имаше чувството, че всички са свързани помежду си чрез кабели и Мейхю държи ключа за тяхното включване.

– На кея се запознах с още една жена – каза тя. – Мисля, че се казваше доктор Лий.

– А, да, доктор Сонг Лий – отвърна Мейхю. – Не я споменах, защото тя е гостуващ учен и не е част от постоянния екип. Тя е изключително срамежлива и дори вечеря сама в бунгалото си.

Чък Халъм, който оглавяваше отдела по имунология, каза:

– Тя е завършила „Харвард”, и е един от най-гениалните имунолози, които съм срещал някога. Като говорим за гости, каква е истинската причина да дойдете на Боунфиш Кий?

– Интересувам се от морска биология – каза Гамей. – Чела съм научните статии за революционните открития, които правите в сферата на биомедицината. Имах намерение да посетя едни приятели в Тампа и не можех да пропусна възможността да се запозная с труда ви отблизо.

– Известна ли ви е историята на морския център? – попита Мейхю.

– Разбрах, че сте организация с нестопанска цел, спонсорирана от една фондация, но не знам нищо повече – отвърна Гамей.

Мейхю кимна.

– Когато доктор Кейн създаде тази лаборатория, първоначалният капитал дойде от наследството на една студентка от Университета в щата Флорида, която беше загубила близък човек от болест. Група ядосани роднини оспориха завещанието в съда и парите започнаха да привършват и тогава създадохме фондацията и започнахме да събираме средства от други източници. Доктор Кейн си представяше Боунфиш Кий като съвършеният изследователски център, защото се намира далеч от суетата на претъпканите университети.

Един звънец обяви, че вечерята е готова и всички се преместиха в столовата. Барманът влезе в ролята на сервитьор. Готвачът беше приготвил прясна сьомга с орехи пекан. Като допълнение имаше изтънчено френско вино „Совиньон блан”. Разговорът около масата течеше леко, почти без да се споменава за работата на острова.

След вечеря, учените се преместиха на верандата. Там разговорите продължиха, но голяма част от тях не бяха свързани с лабораторията. Със спускането на мрака, повечето хора се прибраха в бунгалата си.

– Тук си лягаме доста рано – обясни Мейхю, – и ставаме с изгрева на слънцето. Да, затваряме бара, но след десет вечерта не се случва нищо интересно.

Мейхю зададе на Гамей още няколко любезни въпроса за работата ѝ в НАМПД, после я помоли да го извини и каза, че ще се видят на закуска. Всички останали го последваха. Гамей остана сама на верандата да попива гледките и звуците на субтропичната нощ.

Тя реши, че сега е подходящо време да се обади на Пол и тръгна по същата пътека към водната кула, по която вървя по-рано. Начупените бели мидени черупки блестяха под ярката луна. Тя започна да се качва по стълбата на кулата, но се спря. От платформата се чуваше женски глас. На Гамей ѝ се стори, че жената говори на китайски.

Разговорът приключи след минута-две и Гамей дочу тихи стъпки. Тя се спусна по стълбата и се скри зад една палма. После видя как доктор Лий слезе от кулата и тръгна бързо по пътеката.

Гамей я последва до бунгалата. Само едно от тях светеше и тя видя как светлината в прозореца изгасна. Остана още малко, взирайки се в тъмната постройка. Гамей се питаше как ли би постъпила Нанси Дрю в подобна ситуация.

Тя реши да се върне при водната кула и остави съобщение на гласовата поща на Пол. Каза му, че е пристигнала успешно и после се върна в стаята си.