Клайв Къслър - Медуза

– Челюстите позволяват на АПА да прегризе въжетата, ако случайно се заплете – каза Дзавала. – Използван е от китайската компания „Пирамид Сийфуд Експортс”.

– Китайска? Това е следа. Мъжете, които нападнаха кораба, бяха азиатци. Оръжията, които носеха, бяха китайски.

– Проверих името в „Гугъл” – продължи Дзавала. – Главният офис на „Пирамид” е в Шанхай, но това е международна компания.

Остин каза:

– Защо една законна компания за риболов ще се замесва в нападения срещу „Бийб” и батисферата?

– Може и да успея да отговоря на този въпрос след като се видя днес с моята приятелка Кейтлин Лайънс от азиатския криминален отдел на ФБР – каза Дзавала.

Остин трябваше да признае, че широката мрежа от приятелки на Дзавала понякога беше много полезна.

– Откри ли как е било организирано нападението срещу „Б3”? – попита Остин.

– Апаратът може да е бил пуснат от всяка една от лодките за забавление, или от тези на пресата, които наблюдаваха гмуркането – отвърна Дзавала.

– Може някой да е видял как го потапят – предположи Остин. – Предлагам да помолим главен детектив Рандолф и Бреговата охрана на Бермуда да поразпитат.

– Това не е лоша идея, но предполагам, че апаратът е бил потопен часове преди спускането на батисферата и е работил в „спящ” режим. Вероятно е бил програмиран да се събуди след определено време и да започне лова. Може да е бил засечен на повърхността в района около „Бийб”.

– А как е открил мишената?

– Хидролокатор, комбиниран с оптични датчици, би могъл да търси въже във вертикала. АПА се насочва към кабела на „Б3” и щрак-щрак . Батисферата отива на дъното.

– А също и доктор Кейн и загадъчният изследователски проект, който би засегнал всички на тази планета.

– Някакви новини от Кейн, откакто се изгуби в необятната синя водна шир? – попита Дзавала.

– Опитах няколко официални и неофициални канала – отвърна Остин. – Боунфиш Кий е единствената ни следа.

– Съмнявам се, че е там. Някой искаше той да умре от мъчителна смърт на дъното. Боунфиш Кий е първото място, на което биха го потърсили, след като разбраха, че не е на „Бийб”.

По лицето на Остин се изписа тревога.

Той извади телефона от джоба си и се обади на Пол Траут.

– Чувал ли си се с Гамей? – попита го той.

– Опитвам се да се свържа, но телефонът ѝ е извън обхват – отговори Траут.

– Продължавай да опитваш – каза Остин. – В къщата на Дзавала съм. Вероятно съм бил прекалено нехаен, когато ви помолих да проучите лабораторията на Кейн. Гамей трябва да знае, че може да се окаже под заплахата на хора, които искат да убият доктора.

– Не се безпокой, Кърт, Гамей може да се грижи за себе си – успокои го Траут.

– Знам, че може – отговори Остин. – Просто ѝ кажи да бъде внимателна и да не поема излишни рискове.

След като направи всичко възможно, за да предупреди семейство Траут, Остин се свърза с НАМПД и поиска информация за търговската компания „Пирамид”. Компютърният център на агенцията, ръководен от кибер-гения Ирам Йейгър, беше едно от най-големите хранилища на специализирана информация в света. Мощните компютри на НАМПД бяха свързани с бази данни по целия свят и мигновено можеха да намерят информация за всичко, което има нещо общо със световния океан.

Остин каза, че ще говори с Дзавала след като разгледа резултатите от компютърното търсене. Той се качи в джипа си и пое към главното управление на НАМПД – трийсететажната кула от зелено стъкло, извисяваща се над река Потомак. Паркира в подземния гараж и се качи с асансьора до своя скромно обзаведен кабинет.

На бюрото му беше оставена дебела папка с бележка от Йейгър, на която пишеше: „Приятно четене!”

Остин отвори папката. Тъкмо довършваше първата страница, когато телефонът му звънна. На екранчето не се изписа кой го търси.

Той разбра защо, след като вдигна слушалката и чу ясния глас на Джеймс Сандекър, основателят и дългогодишен директор на НАМПД, преди да бъде избран за вицепрезидент на САЩ. Типично в негов стил, Сандекър заговори направо по същество.

– Пит ми препрати твоя доклад за произшествието с „Б3”. Какво по дяволите става, Кърт?

Остин си представи изумително сините очи на Сандекър и огненочервената му „вандайкска” брада, които от години бяха неизменна част от НАМПД.

– И аз бих искал да знам, адмирале – отвърна Остин, използвайки спечеленото с много усилия звание на Сандекър, вместо по-новата му политическа титла.