Клайв Къслър - Медуза

– Тези соленоводни резервоари са направени така, че да наподобяват максимално точно местообитанието на водните организми, които съдържат – обясни Мейхю.

– Колко различни видове изучавате? – попита Гамей.

– Десетки видове и подвидове. Позволете ми да ви покажа звездата на нашето шоу.

Мейхю се приближи до един аквариум, в който се виждаха няколко трептящи червени същества, всяко с големината на грейпфрут. Къси, остри пипала обграждаха устите им. Те красяха камъните в аквариума.

– Прекрасни са! – каза Гамей. – Това трябва да е морското цвете, за което съм чела в научните списания.

– Колегите обичат да кръщават съществата с по-простички имена – каза Мейхю. – Това ни спестява оплитането на езика с латинските наименования. Има морска звезда, морско цвете и така нататък. Иронията е, че тези изящни същества всъщност са съвършени машини за убиване, развили способността да привличат малки рибки, а после да ги ужилват и поглъщат.

– Има и още нещо иронично – каза Гамей. – Въпреки, че са отровни, могат да ни помогнат да лекуваме заболявания.

– Убиването и лекуването не са взаимно изключващи се. Курарето е силна отрова, която се използва в медицината. Ботоксът също.

– Разкажете ми за морското цвете, доктор Мейхю.

– С удоволствие! Историята на тази малка красавица, всъщност е свързана с един сюнгер, открит през 1984 г. От Океанографския институт „Харбър Бренч” спуснали подводния апарат „Сий-линк” близо до бреговете на Бермуда. Учените открили парче сюнгер в смукателната му тръба. След като го изследвали в лабораторията и провели различни тестове открили, че в съществото се съдържа вещество, което убива раковите клетки.

– Чела съм за това. Вълнуващо откритие! – каза тя.

Мейхю кимна.

– А също и обезсърчаващо – добави той.

– В какъв смисъл, доктор Мейхю?

– В продължение на двайсет години, учените търсили цял сюнгер, но без успех. После на някой му хрумнала гениалната идея да се спуснат по-надълбоко и да видят дали там няма да намерят хабитата му. Още с първото гмуркане открили достатъчно сюнгери, за да продължат изследването. Оказало се, че са ги търсили на грешното място – там, където живеели други същества, а сюнгерът си растял самотен на дълбочина триста метра, където дъното било на практика голо.

– Същият подход ли използвахте при морското цвете? – попита Гамей.

– В общи линии да. Открихме части от един непознат вид, недалеч от местата, на които са се гмуркали колегите от „Харбър Бренч”. Направихме проучване на хабитата и както казва онзи телевизионен майстор готвач – „ Бум!” – намерихме цели цветя, които също съдържат вещество, убиващо раковите клетки. Екземплярът на „Харбър Бренч“ отделя вещество, което е десетки пъти по-мощно от най-силното лекарство. Цветето е почти два пъти по-перспективно.

– Нотка на самодоволство ли долавям в гласа ви, доктор Мейхю?

Върху лицето на учения се появи усмивка, която за пръв път не изглеждаше като залепена.

– Чака ни още много работа, преди да можем да изпратим готовото вещество на някоя фармацевтична компания за клинични тестове. Трябва да открием начин да произведем по-големи количества. Събирането на морски цветя от дъното не е изгодно нито от икономическа, нито от екологична гледна точка.

– Убедена съм, че сте опитали да размножавате морското цвете чрез аквакултура – каза Гамей.

– Проучваме тази възможност, но ще е по-ефикасно да култивираме микроорганизмите, които отделят веществото. По-този начин ще постигнем целта си да синтезираме веществото в по-големи количества. – Той сви рамене. – Но първо трябва да разберем как действа.

– Изглежда, знаете какво трябва да правите, доктор Мейхю.

– Така е, и потенциалните ползи са изключителни. Очаква се в бъдеще океанската биомедицина да стане основният източник на лекарства.

Гамей огледа вътрешността на лабораторията.

– Какво има в другите аквариуми? – попита тя.

– Още техни роднини, но от различни видове. Всеки екземпляр има свои отделни химически характеристики. Ние търсим лек за различни заболявания. Например, наскоро открихме корали, отделящи антибактериални и антивирусни вещества, както и обезболяващи, много пъти по-мощни от морфина, но без да водят до пристрастяване. Възможностите са неограничени.

Мейхю се опита да продължи с обиколката.

– Малко съм озадачена – каза Гамей, оказвайки лека съпротива на галантно побутващата я ръка на доктора. – На вашата интернет страница пишеше, че правите изследвания и с други безгръбначни. Мисля, че не видях представители на тип Мешести.