Клайв Къслър - Медуза

Двамата прекараха повече време в тази лаборатория, отколкото в другата и докато Гамей задоволи любопитството си, стана време за обяд.

– Гладен съм като вълк! – заяви Мейхю. – Да отидем да хапнем!

В кухнята им предложиха хамбургери с превъзходно качество. Мейхю не спря да говори за най-различни неща и Гамей реши, че той просто протака. След дългата почивка, обиколката продължи с посещението на трета сграда, в която имаше предимно компютри и никакви аквариуми.

Мейхю обясни, че компютрите сравняват характеристиките на веществата с различните болести по-бързо, отколкото може да го направи човек. Гамей погледна доктор Сонг Лий. Тя беше вперила поглед в един монитор.

Към средата на следобеда, обиколката приключи. Мейхю изглеждаше спокоен за пръв път откакто Гамей го срещна. Той я помоли да го извини и попита дали има нещо против, ако не я изпрати до бунгалото.

– Съвсем не – отвърна тя. – Ще се видим в „Щастливия час“.

Докато напускаше зоната на лабораториите, Гамей се почувства сякаш е изгонена. Откакто стъпи на острова, тя получаваше вино, храна, показаха ѝ набързо забележителностите и сякаш я подготвяха да я изпратят на сутринта.

Мейхю имаше основание да се опасява от интереса на опитен наблюдател като Гамей. Прекаленото му внимание към всеки неин ход можеше да се възприеме като недодялан опит за гостоприемство, но нямаше и капка съмнение, че докторът се опита и то доста недодялано да отклони темата от обитателите на аквариума за медузи.

Гамей и за миг не се заблуди от неговата любезност. Малката задружна изследователска групичка беше просто фасада. Никакви фалшиви усмивки не можеха да прикрият факта, че островът беше едно потайно, херметически затворено пространство под налягане. Хората се смееха твърде пресилено, или пък, какъвто беше случаят с Мейхю, използваха дежурни усмивки.

Гамей отиде на кея, за да подиша малко свеж въздух. Дули Грийн боядисваше една лодка. Той я видя да се приближава и извади пурата от устата си.

– Добър ден, доктор Гамей. Доктор Мейхю показа ли ви лабораториите?

– Беше кратко, но интересно – отвърна тя с безизразно лице.

Дули долови вялост в отговора ѝ.

– Така си и мислех – каза той със своята хитра усмивка.

– Видях доктор Лий в една от лабораториите – каза тя. – Тя не кара ли каяк всеки ден по това време?

Дули кимна.

– Като по часовник. Но днес ще тръгне малко по-късно.

Гамей посочи към каяците.

– Може ли да взема назаем един от тези, Дули? Имам няколко часа и мисля, че ще е добре да разгледам мангровите гори.

Дули потопи четката си в една кутия с разредител.

– С радост ще ви разведа с моята лодка, доктор Гамей. Ще видите много повече и ще си спестите гребането.

Тъй като нямаше какво друго да прави, Гамей се качи в лодката на Дули. След като се отделиха от кея и бяха на достатъчно разстояние от брега, той подаде повече газ. Двойният корпус пореше гладката вода както ножица коприна. След няколко минути навлязоха в малък залив, скрит от мангрови дървета.

Дули уверено държеше щурвала, захапал изгасналата пура. Присвил очи заради отразяващите се от спокойната повърхност на водата слънчеви лъчи, той насочи лодката към една стара дървена яхта близо до брега на обрасъл с мангрови дървета остров. Тя стоеше под ъгъл, а кърмата ѝ беше във водата. Стъклата по прозорците липсваха, а в изгнилия ѝ корпус, точно на ватерлинията, имаше толкова голяма дупка, че човек можеше да влезе през нея с плуване.

– Ураганът изхвърли това корито върху една плитчина – каза Дули, забавяйки лодката. – Служи за добър ориентир, докато плаваш из мангровите гори. Лесно е да объркаш посоката, дори с GPS и компас.

Лодката беше подминала заострения дълъг нос на Боунфиш Кий, навлизащ доста навътре в морето. Кеят на морския център вече не се виждаше, а палмите скриваха водната кула. Ниските, еднообразни острови изглеждаха толкова еднакви, че човек трудно би се ориентирал по тях.

– Навярно познаваш тези води като дланта си – каза Гамей.

Дули примижа срещу слънцето.

– Всичко изглежда еднакво, но с времето започваш да забелязваш малки детайли, които повечето хора биха пропуснали. – Той отвори една кутия и посочи към чифт очила за нощно виждане. – Аз мамя, когато ходя на нощен риболов – каза той с хитра усмивка. – Купих ги по интернет. Имам още един чифт в навеса.

– Къде обича да кара каяк доктор Лий?

– Тя гребе от другата страна на онзи плаж. Там има много птици. Ще ви покажа.